Bitcoin срещу цветните хартийки

От първия ми досег до информация за Bitcoin ( средата на 2010 ) бях по-скоро объркан от концепцията, отколкото ентусиазиран. Някои от въпросите, които ми изникнаха в главата бяха – Добре де протокол ли е, мрежа ли е или приложение? Как се осъществява самата покупка/продажба? Откъде се взимат или как се генерират тези Bitcoins? Къде се съхраняват? Къде мога да пазарувам с Bitcoins? Как се следят транзакциите? Какво ги остойностява? Как системата извършва счетоводната дейност и дали не мога да похарча една и съща “монета” няколко пъти? Колко е сигурна тази валута? Конвертируема ли е? Ликвидна ли е? Легална ли е? Къде мога да обменя левове за Bitcoin или обратно? Инвестиционна ли е целта на самата идея или е за всекидневно разплащане? Не е ли това поредната Понзи Схема? Кой е създателят и не може ли да я компроментира? Колко е масова? Каква перспектива има? Дали е просто валута или има много повече потенциал?…

Съвсем нормално е в първия момент да има объркване за истинската природа на една толкова различна идея и как е възможно нещо, което дори няма физическо изражение да има стойност. Ще започна от малко преди това.

bitcoin

За да си дадем отговор на въпроса “Дали Bitcoin си струва да се опита?”, е добре да имаме нещо, с което да го съпоставим. Нека базата ни за сравнение са банките и банкнотите – всъщност чрез тях се разплащаме, съхраняваме и пренасяме стойност всекидневно. Знаем ли как всъщност функционират те?

Какво е банкнота?

Банкнота е хартия с принтирани официални символи по нея (герб, знаме, някой национален герой и т.н.), обявена за съдържател на стойност със закон от институцията, която я издава. Това е хартийка или монета, която през 21 век по никакъв начин не е обвързана и не съдържа злато, сребро, паладий, платина или каквото и да било скъпоценно или полускъпоценно вещество. Това е валута на съгласието – валутата, която всички ние използваме – евра, долари, левове и каквото се сетите.

Странно е колко малко знаем за банкнотите, въпреки че ги използваме всекидневно и отделяме сериозно количество време и енергия, за да се сдобием с тях. За да разберем Bitcoin първо трябва да разберем преносителите на стойност – “Що е то преносител на стойност”, “Кое/Какво/Кой им придава стойността” и фундаментът зад идеята на всички преностители на стойност. Масата хора смятат че хартийките, които наричаме пари, имат обезпечение от злато или други ценни метали и това им придава стойност. Това е една много хубава идея и тя е била реалност в различни етапи от финансовата история на много общности, но това са факти от миналото. В наши дни нещата стоят малко по-различно. Днешните банкнотите са валута на съгласието. Нашето всеобщо съгласие, че имат стойност, е единствената основа, която им придава стойност. Обезпечението на банкнотите е един от многото митове, в които мнозинството хора блажено вярват и приемат, без да си задават и елементарни въпроси.

Банкнотите се появяват като средство за пренос на стойност някъде около 10-11 век – периодът е малко спорен, а идеята е следната: Златарите-лихвари започват да приемат злато за съхранение, като срещу него издават документ (running cash note), в който документ е записано името на депозиралия злато, както и обещание, че при нужда, срещу този документ, той ще си получи обратно златото. На база на събраното злато те дават и заеми срещу лихва, като заемите се обезпечават със златото, което притежават. Повратният момент на тази иначе балансирана схема идва когато лихварите осъзнават, че хората все по-рядко си търсят златото и започват да издават повече cash-notes от обема злато, което имат. С други думи те започват да създават банкноти (cash notes), без да имат златно или каквото и да било друго обезпечение за тях. Единственото обезпечение е вярата на хората. Тази идея се разгръща с вековете и приема колосални размери през последните 100 години. Към момента, тъй като няма “изискване” банкнотите, които се пускат в обращение да имат обезпечение, в обращение могат да се вливат неограничено количество напечатана с официални символи хартия. Всъщност това и се прави непрекъснато от всички правителства и финансови фондове и институции по света (Федерален резерв, Европейски фонд за финансово развитие и тн.). Това е и основната причина за явлението инфлация. Обяснението му е много логично – колкото повече банкноти без покритие се бълват в обращение, толкова повече намалява стойността на всяка една банкнота.

Златни кюлчета / снимка - meritgold.com

Златни кюлчета / снимка: meritgold.com

Начините по които всяко правителство си набавя средствата, нужни за посрещането на финансовите ангажименти са 3:

1. Увеличаване на данъци. Това директно се усеща от народа и поражда негативни емоции, затова и се избягва по възможност.

2. Заемане на пари от различни институции срещу лихва, понякога и по принуда (заем от международен валутен фонд, европейска централна банка, федерален резерв…).

3. Печатане на пари. Тази трета опция е и основната причина за инфлацията.

Защо според теб златото и среброто поскъпват непрекъснато, докато всички валути поевтиняват спрямо тях, отговорът е прост – не златото и среброто поскъпват а хартийките, които наричаме пари, поевтиняват, тъй като количестовото им в обращение непрекъснато и неконтролируемо нараства (т.3). Златото и среброто няма как да загубят стойността си, заради ценните си свойства и ограниченото си количество, докато хартийка с цветни, официално изглеждащи символи принтирани по нея, няма по-различна стойност от тоалетна хартия с някакъв шарен принт върху нея. Единственото, което различава тоалетната хартия от банкнотите в обращение е всеобщото ни внушение и съгласие, че банкнотите имат някаква стойност и покритие – валута на съгласието.

Пример – един американски долар през 2013 съдържа около 2-3% от стойността, която 1 долар е имал в началото на 20-ти век. Защо ли? Защото в началото на 20-ти век обемът на долари в обращение е бил лимитиран, тъй като всеки напечатан долар е трябвало да бъде обезпечен със злато – това е златният стандарт.

Отбелязвам две събития, които променят безвъзвратно хода на световната финансова история.
Декември 1913г. – Federal Reserve Act – Това е заповед за установяване на Федералния Резерв в САЩ. По своята същност федералният резерв е частен международен банков картел, притежаващ монопол да печата и пуска банкноти в обращение срещу лихва. Умишлено името му звучи, като на държавна институция, каквато той не е. Всички долари със зелен печат на тях са взети назаем срещу лихва от Федералния резерв – това са всички долари в обращение в момента. Трудно ще попаднете на долар с червен печат – ако ви попадне знайте, че неговата стойност е много по-висока.
Март 1933г. – The Emergency Banking Act. Заповед, която позволява на правителството на САЩ съвсем легално да конфискува златото на народа си. Този акт е съпроводен с “банкова ваканция”. Банкова ваканция също като в Аржентина през 1991г, в Гърция преди месеци и в Кипър преди броени дни.

/ препоръчителен филм – Debtocracy /

Чудно ми е защо тези дати, събития и последствията от тях не се изучават подробно в училища и университети.
(препоръчителна книга – Charlotte Thomson Iserbyt – Dumbing down of American education )

След втората световна война златният стандарт е частично изоставен /договорът от Бретън Ууд/. През 1971г. златният стандарт отпада напълно и финансовият свят започва да мутира – 10 години по-късно Роналд Рейгън и Пол Волкър стартират постепенна дерегулация на пазара ( чието отроче е и пазарът с деривативи на приблизителна стойност 1,2 квадрилиона долара ), което довърши мутацията и наложи модела “bailout to infinity” ( прочети също за отмяната на Glass–Steagal Act през 1999 г.). Резултатът за САЩ е 16 трилиона външен дълг към момента ( http://www.usdebtclock.org ) и непрекъснат стремеж за вдигане на горната му граница. Резултатът за останалия свят го виждаме непрекъснато с фалитите на държава след държава.
Дали това което се случва с долара ни засяга?! – Доларът е световна резервна валута. Това, което се случва със стойността на долара и външния дълг на САЩ, ни засяга по-пряко отколкото можем да си представим, но това е друга тема.

Вече и децата виждат че случващото се в финансовия ни свят е меко казано сбъркано – Economic Solution From A 12 Year Old Girl Born In Canada

Ако се чудите дали тези подробности за банкнотите се отнасят само за нашата скромна държава – отговорът е не. Така е навсякъде по света. Към момента няма държава, която има златно покритие на валутата си. В същото време всички държави имат външен дълг, някои от които много сериозен (Гърция, Ирландия, Италия, Испания, Япония, Англия, САЩ…). Всички държави оперират в състояние на банкрут.

/препоръчителна книга – How I clobbered every bureaucratic cash-confiscatory agency known to man от Mary Elizabeth Craft (http://www.spiritualeconomicsnow.net/solutions/How_I_08.pdf)/

Какво е частичен банков резерв

По дефиниция частичният банков резерв (fractional banking reserve) е практика, при която банките могат да “произвеждат” пари, като за обезпечение се използват депозити. Трикът е, че “произведената” сума може да е 10 пъти повече от стойността на депозитите. Това е разгърнат вариант на схемата с лихварите и златото от по-горните редове. Може би сте чували някой да казва: “Ако всички хора си изтеглят парите от банките едновременно, няма да има толкова банкноти”. Реалността е че банкнотите са около 2-3% от съществуващите на компютър пари.

Какво се случва на практика – ако аз съм банка и имам 1 лев капитал, на база на този лев мога да “произведа” (разбирай да въведа едни цифри в един компюрът, в който се води счетоводството) 10 лева, които мога да дам като кредит срещу лихва, условието е просто да запазя 1/10 част от първоначалната сума като резерв. След което някой идва и взима кредит на стойност тези 10 лева (генерирани от нищото), за които ми дължи и лихва. Той отива и вкарва 10-те лева в депозит в друга банка, която на база на тези 10-лева може да “произведе” 100 лева. Друг човек отива и взима 100 лева кредит и ги депозира в друга банка, която банка на база на тези 100 лева, може да “произведе” 1000 лева и да ги отдаде. И така на база на 1 левче в края на деня има 1000 виртуални лева, които чакат да се умножат и завъртят в същия омагьосан кръг. Същата е схемата и с всяко левче, което минава по какъвто и да било начин през банка. Ако например си купя принтер на изплащане, всяко левче от кредита, който съм взел за принтера, има легална основа да се умножи по 10 и да се използва от банката, от която съм го взел, по описаната по-горе схема. Всяко левче от заплатата ми, което работодателя ми превежда по сметка, зад сцената се използва по този начин. Всяко левче, което издърпам от кредитната си карта, се използва по същия размножителен метод.

“It is well enough that people of the nation do not understand our banking and monetary system, for if they did, I believe there would be a revolution before tomorrow morning.” – Henry Ford

два силно препоръчителни филма на Bill Still:
1. Money Masters – How International Bankers Gained Control of America
2. The Secret of Oz

Поредният легален банков обир в Кипър се случва тези дни – хора с банкови депозити са заплашени да им бъде конфискуван/откраднат процент от спестяванията съвсем законно, за да се заплатят неуспешните залаганията на банковите мениджъри (без значение дали потърпевшите са руснаци или друга националност, без значение дали става дума за депозити над 100 000 единици или за по-скромни). Ако това беше единствен случай – може да мине някакси по-тихо и да се покрие от масовите медии, но не е. Примерите през последните години експоненциално зачестиха. Enron, Bernard Madoff, Lehman Brothers, AIG, Wachovia, MF Global, скандалът с манипулирането на Libor, London Whale фиаското, прането на пари на мексикански наркокартели от HSBC… Исландия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Португалия… Всичко това мина и се изпра през лондонското сити и някакси виновни няма. Дори и да има, те се радват на свободата си със солидния си финансов актив… очевидно “дерегулацията” на пазара не сработва. Очевидно “Невидимата ръка” на Адам Смит се чеше, където не я сърби. Очевидно теориите на Кейнс не са актуални през 21 век. Очевидно Austrian School of Economics трябва да ревизира някои от икономическите си теории. Очевидно е за всеки критично мислещ човек с малко интерес към реалността в икономиката, но не е толкова очевидно за банковия плъх, концентриран върху малкото си бюрце и командите на изнервения си мениджър, заровен в бумащина, пречеща му на периферното зрение дотолкова, че е загубил представа какво е златен стандарт и какъв е първичният замисъл зад тези хартии наричани банк-ноти.

Банкова ваканция в Кипър

Банкова ваканция в Кипър / снимка: streetiq.com

Всички статистически данни, които ще изброя по-долу, свързани с Bitcoin, търпят промяна непрекъснато, така че те са актуални към дата 28 март 2013 г. Рейтингът на Bitcoin спрямо всички валути експлоадира през последните седмици и най-вече след финансовия колапс в Кипър.

/ Първият Bitcoin банкомат логично се появява в Кипър (Все си мислех, че трябваше да е в Гърция) /
/ Едно парче за Satoshi, Bitcoin и Кипър /
/ Bitcoin: the fastest growing currency in the world /

Какво е Bitcoin?

Ако искате да разберете идеята в дълбочина започнете от тук – Satoshi White Paper. Препоръчително четиво за всеки, който иска да има представа за идеята малко над “а да т’ва са ония хакерските пари”.
9 странички безценно въведение в материята.

Първо трябва направим ясна разлика между протоколът Blockchain (Bitcoin) и валутата. Първопричината на стойността се крие в протоколът – той е гарантът. Представете си протоколът като базов слой, основа (комбинация от протоколи със същото име) за който валутата Bitcoin е чисто и просто първото приложение.
Bitcoin е 100% дигитална, саморегулираща се, децентрализирана криптовалута, базирана на open-source peer 2 peer интернет протоколи, зад които стои много солидна математика и се администрира от масивни p2p криптографски проверки. Всяка транзакция се гарантира от пакет криптографски алгоритми и дигитални проверки, които също като валутата се наричат Bitcoin. За първи път е представена през 2009 година от анонимен японски девелопър с прякор ‘Satoshi Nakamoto’. Дали е един или са няколко, дали е японец или не няма никакво значение. Толкова за него. Оттук нататък остава подаръкът, който той направи към всички търсещи алтернатива на цветните хартийки, които ползваме като средство за пренос на стойност. Алтернатива, която не е зависима от финансовите решения на централни и инвестиционни банки, хеджфонд мениджъри, финансови спекулатори и правителства. Алтернатива, с която много трудно се спекулира. Алтернатива, която не инфлира. Алтернатива, за която не се плаща лихва, за да се използва в обръщение. Алтернатива, чиято стабилност се гарантира от криптографски алгоритми. Видео представяне на bitcoin от различни източници има тук и тук.

Плашещото на пръв поглед е, че Bitcoin не се издават от никоя банка, не се контролира от никое правителство и дори няма физическа форма ( Casascius Physical Bitcoins е частен случай). Но именно това са и част от позитивните му характеристики. От друга страна не става да се скрие под дюшека, нито е пригодена за съхранение в буркани и долапи. Както и не може да се използва, ако няма електричество и/или интернет, въпреки че транзакции могат да се подписват офлайн и да се активират впоследствие.

C 10,950,725 BTC в обращение към днешна дата монетарната стойност на Bitcoin е над 1$ млрд. На 28 март Bitcoin прескочи прага от 90$ за 1 BTC. С този ръст въпросът не е дали това е валута или дали тя частично може да замени хартийките, които наричаме пари. Въпросът е кога това ще се случи с критична популярност. Към днешна дата – стойността на Bitcoin е във върхова точка, пазарната капитализация е два пъти по-висока от пика през 2011 и според мен тези стойности дори не са близо до максималния потенциал. Bitcoin има потенциал за шестцифрена стойност за единица и смятам, че ще достигне близо до тези нива преди 2020 година. Моментната стойност на Bitcoin в лева е 1 BTC = 133.41963 BGN. Актуалната левова стойност на 1 BTC може да проверите тук.

Bitcoin comic - снимка: observer.com

Bitcoin comic – снимка: observer.com

Сигурна валута ли е Bitcoin?

Не! Както при всяко ново нещо и тук има рискове, особено за хора, които не са наясно как точно функционира механизмът зад тази валута (примери тук и тук). Подобно на всяка иновация заплашваща статуквото, в един момент различни правителства и финансови институции могат да започнат да издават различни закони спрямо подобна валута, естествено “всичко ще е за нашата сигурност”.

Преди да започнете да се занимавате с Bitcoin бих посъветвал да потърсите информация от повече от един източник и да се запознаете на по-ниско ниво “Що е то и как работи?”. Колкото по-добре познавате механизма, толкова по-добре знаете неговите уязвимости и как може да се експлойтне, съответно и как да се предпазите. Най-подробният туториал на който съм попадал е “Bitcoin Training Series from CBT Nuggets” – http://bitcoin.cbtnuggets.com. Max Keiser (хост на Keiser Report и уникален финансов анализатор) и Richard Stallman също често говорят за Bitcoin.

Bitcoin е адаптиран от сайтове като WordPress, Etsy, 4chan и Reddit за различни техни услуги/продукти.

/ Max Keiser on Bitcoin Currency /
/ Max Keiser speaks “On Corporations and the American School of Economics”, at London Bitcoin Conference 2012 /
/ Max Keiser – European BItcoin Conference, Prague 2011 /

/ Видеа от Bitcoin Conference 2013 /

/ силно препоръчителна книга – Currency Wars на James Rickards /

Как се генерират Bitcoins?

Bitcoins се създават от процес наречен “mining”. Теоритичната идея е към всяка транзакция да се създава низ + хаш (математическа задача), като на приблизително 10 минути, брои транзакции се обединяват в блокове (увеличена по-сложност математическа задача), която е с повишена трудност за решаване, но елементарна за проверяване. Mining-а е процес изискващ доста изчислителна сила, която се използва за валидиране на всеки нов блок от веригата, и се състои в решаване на сложни математически “задачи” комбинирани в елегантен математически модел. Тези интензивни изчисления изискват технологично време и доста електричество, което съвсем умишлено ограничава производството и количествата Bitcoins в обращение. Точно това гарантира недостиг, което пък регулира инфлационните процеси защитавайки стойността на всяка единица BTC. В някои отношения ми напомня на първите стъпки на златото като валута. Една от най-силните характеристики на златото е, че търсенето му винаги е по-високо от предлагането му – има недостиг. Малко над 170 хиляди тона злато съществуват и добива на ново злато отнема все повече промишлен ресурс – машинарии и тн. Търсенето и предлагането генерират също и стойността на Bitcoin. Количеството в обращение на BTC също е ограничено. Добивът на повече Bitcoins и увеличаващият се обем транзакции, също е свързан с все повече изчисления и тежък хардуерен труд. И златото и Bitcoins се делят лесно, устойчиви са, хомогенни са.

Всъщност има максимален лимит на производството на Bitcoins единици – 21 000 000 BTC. Това е! Технологично не е възможно да съществуват повече от 21 млн BTC единици. Този брой единици в обращение ще се достигне след около 25 – 45 години.

Доколкото знам подобна е била идеята и зад PayPal – да бъде валута, която не знае граници и правителствени рестрикции. Слабото звено при PayPal се оказа, че институция с власт и желание може просто да отреже сървърите им. При разпръсната p2p мрежа, при данни разположени и размножени на хиляди различни компютри по света, централизираният контрол си остава само блян.

Мрежата на Bitcoin бие по изчислителна мощ 500-те най-бързи суперкомпютъра в света взети заедно /

Подробно описание на mining процеса може да намерите тук ( туториал номер 11, 14 и 15 ).

В последните месеци се заговори за хардуер, които е създаден специално за mining – ASIC и FPGA. За сега тези устройства са на preorder, но техният изчислителен потенциал може да обезсмисли инвестицията във видео карти за тази цел.
Списък с различни видео карти, използвани за mining, както и енергоконсумация + оптимални настройки и достигнати резултати може да намерите тук.

Тук може да видите Bitcoin miners активността дистрибутирана по света.

Изчислителната сила (hashrate) на различните групи за mining може да видите тук.

bitcoin

снимка: bitcointalk.org

Какво е портфейл (wallet) в света на Bitcoin?

Портфейла представлява файл, съдържащ информация за финансовото състояние на притежателя. Какво се случва, ако нещо стане с този файл? Случва се същото, както когато си изгубиш портфейла – съдържанието изчезва безвъзвратно. За да се избегнат фалове, съществуват редица начини за backup на портфейла.
Погледнато по-детайлно всеки Bitcoin потребител притежава портфейл, който може да се съхранява локално на компютъра, на преносим носител, някъде в облака, в пощата и дори и на лист хартия. Да – дори и налист хартия, тъй като реално това е комбинация от символи. Портфейлът съдържа един или няколко Bitcoin адреса, както и комбинация от публичен и личен криптиран ключ, които служат за достъп до портфейла, както и за осъществяване на транзакция. Данни относно притежателя на портфейла, кой е собственикът на съдържанието или каквато и да било друга информация за притежателя не съществуват в портфейла.

Непрекъснато се чуват новини за хакнати акаунти, за стопени портфейли, но така е и в реалния живот – непрекъснато има ограбени хора. На мнение съм, че съхранението на Bitcoin портфейл е много по-лесно от опазването на портфейл от кражба, стига да имаме елементарни познания за пазене на пароли, backup-ване на данни и аутентификация на няколко нива, ако е необходимо – като цяло добре е да знаем какво правим.

Може ли Bitcoins да се пренасят през граница?

Bitcoin няма физическо изражение, съответно няма и граници. Bitcoin системата е глобално дистрибутирана, следователно за трансфера на Bitcoins от един портфейл в друг, тя не прави разлика между това дали ще превеждам пари на някой, който се намира в другата стая или в най-отдалечената точка на света.

Анонимна валута ли е Bitcoin?

Бих дал определението псевдоанонимна. Да може да анонимна е но в същото време всички транзакции са публични. За купуването и продажбата на BTC обаче повечето дилъри изискват лични данни.

Къде мога да обменя Bitcoins срещу банкноти?

Има няколко сайта, които могат да се използват за покупко-продажба на конвенционална валута (евра, долари…) към Bitcoins и обратно. Като гледам прогресията и тенденциите смятам, че скоро ще започнат да се появяват различни сайтове, които предлагат разнообразни пакети от услуги свързани с Bitcoin и силно се надявам да има все по-елементарни начини за обменяне на тази валута, както например банкоматът в Кипър. Това са няколко сайта, през които може да си закупите/обмените Bitcoins:

  • mtgox.com – в този японски сайт регистрацията и одобрението отнемат около 10 дни и изисква доста лични данни; съшо така при покупка валутата, която давате се превалутира в йени, с които се купуват BTC, при продажба процесът е същия, но всичко това е описано в общите условия и FAQ.
  • MTGOX е пример за динамиката на Bitcoins стойността за кратката ? история. Сайта беше хакнат през 2009, щетите бяха 500 000 BTC на стойност 8,75 млн долара, по тогавашен курс 17,50 BTC за 1 долар. След тази атака стойността на 1 BTC се срина от 17,50 до 0,01 BTC за долар в рамките на един ден. Точно тогава много онлайн медии обявиха валутата за мъртва. Сгрешиха.
    Пропуснах да кажа, че монетките могат да се харчат не само на цели единици, а и с размер например десет единици след десетичната запетая – мога да си купя нещо за 0.0000000012 BTC ако реша.
  • bitcoin.de
  • bitcurex.com
  • localbitcoins.com
  • campbx.com
  • Повече начини за покупка на Bitcoins може да намерите тук.

Това е графика по месеци на пазарната стойност на 1 BTC към 1 щатски долар. Повече статистика в графичен вид може да намерите тук.

Пазарна стойност на Bitcoin

Пазарната стойност на 1 Bitcoin към 1 щатски долар

Има ли такси при разплащане с Bitcoin?

За разлика от стандартното банково/картово разплащане, при разплащането чрез Bitcoin между купувача и продаваче не стои трето лице/институция, няма посредник. Стойността пристига от мен при теб без между нас да има банка или друга институция, която гарантира транзакцията и съответно таксува доста солидно за това, особено, ако транзакцията е международна. Логичния въпрос е “Добре тогава какво гарантира транзакцията?” – Транзакцията се гарантира от солидна математика и криптографски алгоритми, към които всички p2p участници са свързани. Всяка осъществена транзакция се записва във файл (към момента с обем около 6GB), който непрекъснато се синхронизира с всички участници. Този файл е виртуалния еквивалент на дебела счетоводна книга, в която всяко плащане е описано. Всяко плащане се валидира от всички участници спрямо този файл, което отнема около 10 мин време за всяка транзакция. Тепърва ще се появяват услуги свързани с микроразплащане както и услуги вързани към вече съществуващи услуги за разплащане (M-pesa и Kipochi например) – голяма ниша за стартъпи според мен.

Как се гарантира, че единица Bitcoin няма да бъде похарчена два пъти?

Транзакцията става по следния начин. Ако аз искам да ти изпратя BTC. Мога да използвам софтуер (клиент) на десктоп компютър, на мобилно устройство или през уеб сайт, където си имам портфейл. Трябва да знам и адрес на който ще изпращам. Натискам бутона “изпрати”. От тук транзакцията се разпръсква в мрежата на Bitcoin, за да се валидира. Mining процеса поема и останалите транзакции, които се осъществяват по същото време и формира блок, който блок е малка съставна част на блок-веригата. Всеки блок се валидира приблизително за 10 минути – тази p2p валидация (свързана със солидна математика) гарантира сигурността на транзакциите.

За колко време се осъществява всяка транзакция?

За проверка на всяка транзакция са необходими приблизително 10 мин. И тук е една от гениалните нишки. Алгоритмите на Bitcoin логически са структурирани така, че колкото повече изчислителна мощ притежават комбинирано всички участници, толкова по-сложни стават изчисленията зад всяка транзакция и блок. С други думи системата периодично проверява скоростта на изчисление за блок и саморегулира трудността за пресмятане, по такъв начин, че един блок да се решава за приблизително 10 минути без значение колко хардуерна мощ работи.

Потенциалът на Bitcoin ( и останалите криптовалути, който използват същият протокол ) ще се разгърне, когато протоколът започне да се използва по-масово като основа, базов слой за изграждане на слоеве протоколи и услуги базирани на него, тъй както HTTP използва TCP/IP като базов протокол. Виж ColouredCoins и MasterCoin.

Това са ранните дни на възхода на тази валута и протоколът на който е базирана. Времето ще покаже доколко е сигурна и има бъдеще. Ако слушам интуицията си, бих заложил твърдо ЗА, тъй като децентрализираното управление има много потенциал. Тази валута има потенциал да промени всичко, както и може да остане в историята като поредния неуспешен опит да се кракне финансовото статукво. Със сигурност ще има проблеми, пречки и опити за експлоатиране в следващите години ( като този ), с които тази идея ще трябва да се справи, но с изнасянето на бизнеса и услугите все повече към интернет пространството и с понижаващото се доверие към банковия сектор, вероятно точно сега е правилния момент за експлозията на котировките на Bitcoin. Ще расте, докато съществува – това е заложено в логиката.

Тъй като исках да съпоставя два начина за трансфер на стойност, в този пост обърнах повече внимание на валутата Bitcoin. Но ако някой смята, че валутата Bitcoin е централният момент в идеята Bitcoin, то той пропуска същината – а именно, че вече съществува гениално замислена, децентрализирана платформа за доверие с отворен код. Огромна част от институциите правят бизнес на база “липса на доверие”, за да гарантират. Какво ще се случи с тези институции когато Blockchain технологията стане по-масово разпространена, когато тези процеси се гарантират от чиста математика плюс криптография, когато масово услуги и регистри започват да се качват на Bitcoin Blockchain-a? При липса на стремеж за възприемане и имплементиране на новата реалност с всички тези институции ще се случи същото, което стана с изпращането на хартиените писма по пощата след като e-mail услугата станалесно достъпна и масова.

 

Коментари през Facebook

1 Comment
  • Мартин Димитров
    February 11, 2014

    Страхотна статия! Много интересна от началото до края. Оценявам големия research, който е направен за подготвянето и.

Остави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *