Войната на форматите

Наскоро в един форум попаднах на статия за няколко по-широко използвани формата в графичния дизайн и предпечата. Откровено не се съгласих с някои от писанията и това ме провокира да понапиша и аз нещичко по темата. Осъзнавам, че темата е необятна, но ще пробвам накратко да се спра на някои от форматите, с които работим всекидневно.

PSD (PhotoShop Document). Създаден от Adobe, това е форматът, който може да съхранява всичко, което може да се направи с Photoshop, стига то да е съхранимо. Това е форматът на Photoshop. С появата на смарт обектите във файл могат да се импортват и запазват много други формати от продукти на Adobe, а PSD наред с още няколко формата, може да ги съхранява. Когато говорим за неразрушителен начин на работа и съхранение това е форматът!

Нека да го погледнем по отвътре – всеки PSD файл се състои от Header последван от три секции с информация Mode Block, Image Resources Block, и Layer & Mask Information Block. Завършващата част е информацията за конкретната снимка (Image Data). Поддържа следните цветови пространства : RGB, CMYK, grayscale, monochrome, duotone, indexed color, Lab и multichannel.

Това е форматът, който се смята от много хора за стандарт в света на графичния дизайн и според мен напълно заслужава тази “титла”.

PSB (PhotoShop Big) може да го срещнете и като Large Document Format, поддържа до 300 000 пиксела в всяка посока. За сравнение PSD може да запази до 30 000 пиксела. Форматът не е лимитиран откъм поддръжка на функции – пази слоеве, канали, пътища, ефекти и тн., но не се поддържа от по-стари версии от Photoshop CS.

TIF (Tagged Image File). Фoрматът е създаден от Aldus и Microsoft, като по-късно Aldus се сливат с Adobe. Mоже да го срещнете и като TIFF (Tagged Image File Format), което е остатък от миналото, когато широко се използваха 4-буквените разширения. TIF накратко казано представлява много гъвкава комбинация от метод(и) за компресия, дълбочина на бита (структура и характеристика на информацията) и разнообразие от поддръжка на цветови пространства.

TIF първоначално е създаден за работа с растерни изображения, затова и няма толкова гъвкава поддръжка на векторна дата. Но времената се менят – вече съществуват смарт обекти и този проблем до голяма степен избледнява и остава в миналото.

Цветовите пространствa, които поддържа са Grayscale, Pseudocolor (всякакъв размер), YCbCr, RGB, CMYK, CIELab.

Компресиите, които поддържа формата са PackBits, LZW (Lempel-Ziv-Welch), CCITT Fax 3 и 4, JPEG. Лично аз използвам най-често LZW (Lempel-Ziv-Welch). Това е универсален алгоритъм за компресия на данни без загуби създаден през далечната 1977 от Abraham Lempel, Jacob Ziv, като LZ77 и допълнен по-късно през 1984 от Terry Welch. Истинската си популярност LZW компресия придобива 1987, когато става част от GIF формата.
JPG компресията, както между впрочем всичко с подобно разширение не бих препоръчал за професионални цели, освен това не се поддържа от по-стари TIF reader-и.

Taz Tally направи много готинко сравнение в един свой курс между TIF и EPS. Сравни ги с два буркана, като TIF е буркан, който впоследствие може (както вие така и InDesign например) да бръкне и променя информация, докато веднъж направен EPS е запечатан буркан на който само може да гледаме preview-то и евентуално да променим единствения слой, който има в него. Но за “гъвкавостта” на EPS след малко.

TIF предлага два алгоритъма за подредба на пикселите при запазване на файла (pixel order). Препоръчвам ви Interleaved (RGBRGB), който е и доста по-разпространен от per channel (RRGGBB). Per Channel работи оптимално в комбинация с zip компресия, но отвъд продуктите на Adobe почти не се поддържа.

Ако работите с eRez Imaging Server отметката на “Save image pyramid” също е задължителна, в противен случай ще забавите много работата на сървъра. Слагането на тази отметка по никакъв начин няма да затрудни работата с файла впоследствие дори и програмата, с която го отваряте да не поддържа image pyramids (Multi-Resolution TIF). Ако във файла има и прозрачни зони трябва да отметнете и “Save Transparency“.

ТIF може да запазва файлове над 30 000 пиксела във всяка посока, но не по-големи от 4GB.

Формат, който компресира без загуби, пази слоеве, канали и друга ценна дата, може да се променя директно от InDesign и е широко използван в принт индустрията – какво повече му трябва на човек.

EPS (Encapsulated Postscript) – Това е PostScript (.PS) файл, който може да съдържа в себе си, както векторна дата, така и bitmap изображения и текст. Стандартен формат за импортване и експортване на Postscript файлове. Някъде може да го срещнете като EPSF, което е просто Encapsulated PostScript Format.

EPS съхранява наред с цялата информация, bitmap preview. Идеята е системата да не рендва PostScript файла, всеки път когато искаме да видим preview от файла, а да ползва въпросното bitmap preview. Това preview може да бъде запазено в четири формата – PICT, TIF, Metafile и EPSI. Също е възможно EPS файла да няма запазено preview, в такъв случай се вижда само сив квадрат с диагонални линии през него. Preview-то обикновено се запазва на 72 dpi и ако увеличите файла, започва да става на големи блокове пиксели без детайли. Тази “пикселизация” може да се види често в layout програмите, но това preview с ниско качество не влияе на качеството на датата вътре във файла. Ако пуснете да принтирате EPS файл на non-PostScript принтер, резултатът ще е това нискoкачествено preview. Но ако принтирате EPS на PostScript устройство резултатът ще е истинската дата на EPS файла, като preview-то се игнорира.

Според някои това е един много гъвкав формат, аз бих казал че беше един много гъвкав формат. В дългосрочен план за мен това е един умиращ формат. Пробвайте да го съпоставите с PDF и вие, сега или след време ще споделите мнението ми. PDF измества и EPS и PostScript малко по малко и в това спор няма. Сравнете само Portable с Encapsulated – първите две думички от абревиатурите на двата формата (PDF и EPS), говорят толкова ясно за същността. В света на предпечата, в хардуерно отношение преходите стават бавно, поради големите инвестиции в печатни машини и тн. и именно това смятам, че забавя PDF към още по-широко използване в предпечата. Но все пак към днешна дата (2007 година) EPS си остава един от много използваните формати.

GIF (Graphics Interchange Format) е представен за първи път от CompuServe през 1987. Най-често се използва за indexed-color изображения в Hypertext Markup Language (HTML). Широко рзпространен сред уеб дизайнерите, форматът GIF e компресиран с LZW и е създаден да намали времето за зареждане на изображението. LZW компресията намаля с 30-50% размерът на файла. GIF поддържа прозрачност при indexed-color изображения, но за съжаление не поддържа алфа канали. Друг голям плюс на GIF е неговата способност да бъде анимиран, което се използва широко в уеб пространството, но все пак да не забравяме че има Flash. Минус на форматът, е че поддържа до 256 цвята.

Internet Explorer до шестата си версия включително, не поддържа PNG прозрачност, което дава на GIF преднина. Но с версия 7, Internet Explorer (най-широко използваният уеб браузър, но в никакъв случай не най-добрият) вече поддържа PNG прозрачност, което би могло да разгърне потенциала на PNG, като изпрати GIF в миналото.

PNG (Portable Network Graphics) е форматът, който би могъл да измести GIF тотално от масова употреба в не много далечно бъдеще. Това е и основната идея, с която е създаден. Идеята за създаването му идва през 1995, когато алгоритъмът на LZW компресията, използвана от GIF се патентова. Още една причина да се потърси алтернатива на GIF е неговото ограничение до 256 цвята.

Единственото, по което PNG отстъпва на GIF, е че не съхранява анимирана графика. По-точно по “default” не може да го прави. Но затова пък съществува Animated Portable Network Graphics (APNG) формат, който може да се анимира. Освен това е създаден паралелно с PNG друг формат – MNG (Multi Image Network Graphics) форматът, който поддържа анимирани изображения. Но все пак сме 21 век, и отдавна уеб анимацията е в ръцете на Flash.

По своята същност PNG е bitmap формат, който компресира без загуби. Създаден за интернет употреба, не поддържа други цветови пространства освен RGB.

DICoM (Digital Imaging and Communications in Medicine) за разлика от останалите, за които си говорим в този пост, не се използва от графичните дизайнери (поне си мисля че е така 🙂 ), защото това не е “дизайнерски” формат. Това е допирната точка между Photoshop и медицината. С версия CS3, Photoshop предостави гъвкава платформа на медицината за обработка на снимки, направени от различни устройства с медицинска цел (рентгенови снимки и тн.), като Adobe добавиха поддръжка на DICoM файлове. Тази функционалност може да намерите единствено във версия Photoshop CS3 Extended.

Освен за медицината, инженерите от Adobe са помислили и за астрономията в тази версия, като са добавили цяло ново Analysis меню, засилена поддръжка на отворени стандарти и MATLAB, който улесняват учените в по-прецизната и ефективна обработката на графична информация.

PDF (Portable Document Format) е създаден през 1993 от Adobe и до ден днешен е стандарт в световен мащаб – нещо повече Acrobat Family нараства непрекъснато, а с него и употребата на PDF.

PDF може да съдържа както 2D документ с информация, така и 3D (с Acrobat 3D), със текст, шрифтове, изображения като комплект в документа. PDF е отворен стандарт, който е предложен за ISO и вероятно скоро ще го получи. Adobe Reader (ex PDF Reader) е безплатен, което не лимитира по никакъв начин употребата на формата. Може да се търси в самият файл. Роботите на по-големите търсачките претърсват метадатата на PDF. Позволява две нива на защита с парола. Платформено независим е – отваря се и се принтира на Macintosh, Windows, UNIX, Linux и няколко мобилни платформи.

Photoshop RAW Format – Този формат се използва за импортване в Photoshop на файлове от програми, чиито формати Photoshop не може да прочете. Както и обратно – запазва се в Photoshop RAW Format, за да може файлът да бъде достъпен за някои програми, които не могат да прочетат другите форматите, с който Photoshop работи. Вмъкнах този формат тук, за да го разгранича ясно от RAW форматите, които стават все по-широко използвани в дигиталната фотография. Въпреки приликите в името, няма нищо общо помежду им, освен че съдържат сурова информация в някаква форма.

RAW (сурововия материал) – Тук идва голямото объркване за много хора – какво точно е RAW. Е ли формат или нещо друго?! Как така един път RAW файл е с разширение *.mrw, друг път с *.ptx и трети с *.crw.
RAW
в “буквален” превод е суровият материал от нещо. В нашия случай това е суровият материал, който дигиталната камера създава, когато се снима в RAW. Всяка компания производител на такава техника, си е дала някакво разширение на файловете, съдържащи суровата дата. С други думи, съществуват много различни разширения на файлове на различните компании, но всички те могат да се нарекат RAW файлове, защото всеки един от тези формати съхранява едно и също нещо – суровата информация от снимката.

Много често RAW файловете се наричат дигитални негативи и с право – те са дигиталния аналог на лентата и традиционната фотография в “тъмната стая”. Това е формат, който не може да се използва директно като снимка, но информацията в него може да се използва, за да се създаде jpg, tif и тн., като оригиналната дата се запазва непокътната. Такъв тип файлове съдържат информация, която понякога дори не се вижда, преди да си поиграем със слайдърите – може да се изкарат детайли от абсолютно бял и черен цвят.

Няма да се спирам в подробности за същността на RAW форматите – по тази тема има информация за няколко книги. Това, което трябва да ви остане в съзнанието – тези формати са бъдещето на дигиталната фотография!

DNG (Digital NeGative) – в по-голямата си част това, което казах за RAW форматите важи и за DNG. DNG e логичното “обобщение” на RAW форматите. Сами виждате с толкова много разширения става малко объркано понякога, затова бе създаден формат, в който може да се конвертира всеки RAW файл без абсолютно никакви загуби. Друго предимство е че DNG не зависи от някоя компания, а е Open Source формат, така че дори да изчезват и да се сливат компании, форматът ще съществува и ще може да се поддържа от всички производители при добро желание. Нещо повече – DNG компресира RAW файловете, като ги прави до 4 пъти по-малки по размер от оригиналният файл и пак повтарям без никакви загуби. Последната версия на DNG Converter може да си свалите от тук. Спецификацията на DNG може да видите тук.

JPG (Joint Photographic Experts Group) е безспорно най-използваният формат, когато става дума за снимки. Създаден е през 1991 и е удобрен по ISO през 1995. Въпреки, че JPG е компресия със загуби, тя може да намали до 10 пъти размера на файла без чувствително да се промени изображението на пръв поглед. Това не е формат за принт, а по скоро за уеб – за домашни снимки, който ще разглеждате на компютъра си или ще извадите в някое фото.

Всеки път, когато запазвате JPG, информацията в нея се преизчислява отново и отново и колкото пъти презапишете в JPG, толкова пъти ще бутнете от качеството. Когато запазвате такъв файл виждате и диалогов прозорец, който ви пита за Image options > Quality. Съветвам ви това Quality да не пада под максимума 12. Всъщност тази опция значи следното – когато се създава JPG компресия, се претърсва файла за зони в които се повтаря един и същи (или подобен) цвят и ако има такива зони, не се описва всеки пиксел по отделно, а от първия до последния като блок. Това блоково описание ще се случи ако намалите Quality. Предимството е че файлът ще е по-малък, недостатъка, е че много нюанси на сивия цвят например ще изчезнат, защото ще бъдат описани като блокове черен цвят. И следващият път като отворите същата снимка, ако сте свалили много quality-то стойността при записа, може трудно да я познаете.

Няколко пъти споменах снимка, не случайно – това е формат създаден за компресия на снимки, не че не е възможно, но не е оптимално да компресирате в JPG, друг тип информация.

През 2000 година отново Joint Photographic Experts Group създадоха JPEG2000 (*.jp2 и *. jpx). Накратко този “ъпгрейд” на JPG се характеризира с по-висока компресия, по-малко загуби, като цяло по обновена версия на формат. За да съхраните снимка в такъв формат в Photoshop, трябва да си инсталирате JPEG 2000 плъгин, който е включен в инсталационното CD на CS3. JPG2000 може да съхранява информация в Duotone, Multichannel и Bitmap, както и да запазва метадата.

За всеки един от тези формати, може да се изпише още много, но се надявам с този пост да съм загатнал за идеята, която стои зад всеки един от тях.

Коментари през Facebook

4 Comments
  • kikk
    November 25, 2007

    Страхотен пост – направо статия .. Детайлно и все пак разбираемо обяснение ..

  • Mimoza
    November 28, 2007

    Присъединявам се към kikk – постът е един път. Много полезен!

  • dielo
    December 7, 2007

    Най-подробното и лесно смилаемо обяснение на формати, което някога съм чел!!!

  • az
    August 10, 2009

    Браво, страхотно, синтезирано и ясно!

Остави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *