След пожеланията направо от краката за главата се сетих за един увеличаващ продуктивността трик, който Terry White демонстрира преди повече от година. Става дума за визитки, а когато стане дума за визитки всеки има някакъв добър или лош опит, докато намери правилната печатница, като например проблеми с обли ръбчета, проблеми с криво рязане, проблеми с цветове (за жалост на малко места работят с цветови профили и обръщат внимание на точността на цветовете). Също когато ще се печата една проста визитка, в някои печатници изискват файла подреден в съответния формат (А3, А4 или някакъв по-крив размер), което ми е малко абсурдно, тъй като би трябвало всяка печатница да си има някои, които да нареди визитката по съответните изисквание, вместо да занимава клиента с глупости. Но това все пак се случва, а когато се случва следващия трик ме улеснява.

Често използвам такъв workflow, когато трябва да предам “подредена” визитката. Правя си нов файл А4 в Illustrator. Създавам визуалната част на визитката (подложката) в Photoshop, след което импортвам PSD файла в Illustrator. След като съм импортнал файла в Illustrator добавям отгоре текстовата част. Текстът не го правя в Photoshop, тъй като искам да си оставя възможност да го променям както си искам, и то така, че да мога да върна всяка промяна по всяко време без да използвам history панел. В един момент имам готова визитка, текст + визия, които групирам в един обект Object > Group (Ctrl+G).

Тук идва моментът с подреждането на визитките по цялата площ на A4. Вариант е да се дублицира вече групираният обект, така се получават два визитки. След което да се трансформира отново ( Transform Again ctrl+D), като по този начин се запази разстоянието от последото дуплициране и вече имаме 3 визитки на ред. Групираме реда, дублицираме отново и имаме два реда и още един път ctrl+D и стават 3 x 3. Не е чак толкова бавно, но ако имате една и съща визитка с 15 различни текста за 15 човека и това трябва да се едитне по 9 пъти на всеки. Тогава вече става “къде ми отиде следобеда”. Естествено има и по-гъвкав начин като се използва Effect > Distort & Transform > Transform.

След като сте вмъкнали визитката в Illustrator, сложили сте текста и сте групирали всичко това в един обект отидете на Effect > Distort & Transform > Transform. В моя случай съм избрал групираният обект да се дублицира вертикално 2 пъти.

След което селектирайте отново обекта от който започна всичко, и отново отидете на Effect > Distort & Transform > Transform. Ще получите въпрос дали искате да apply-нете ефекта още веднъж. Отговорете положително като изберете Apply New Effect. Tози път правя две копия хоризонтално. Обърнете внимание, че при второто прилагане на ефекта, въздействието му не e само върху групирания обект, но и върху двете копия вертикално.

Ефектите, които приложихме могат да се едитнат по всяко време тъй като са live ефекти. За да промените стойностите на трансформацийте селектирайте обекта и отворете Appearance панела Window > Appearance (Shift+F6).

Сега вече имам 9 копия от визитката на равни разстояния вертикално и хоризонтално. Ако обаче погледна outline-а на тези 9 копия (View > Preview / ctrl+Y) виждам единствено обекта който първоначално импортнах. Което значи само едно – всички тези обекти са производни на този обект и всяка промяна по този обект автоматично ще се приложи на всички останали. Това е и причината да добавя текста в Illustrator.

Това не е всичко – стойностите на тези трансформации могат да се запазят в Graphic Styles (Shift+F5), за да може да ги приложите за секунда, ако ви се наложи отново след месец, два или година.

Този трик има доста широко поле на употреба, аз показах само начина, вие пригодете тези възможности към текущите изисквания или просто импровизирайте.

HDR е съкращение от High Dynamic Range. Това е изображение, което съдържа много по-голям диапазон цветове (обикновено придружени с много силен контраст), от обикновена снимка. Цветовете в HDR изображението са много близки до нивото на възприятие на цветове, което човешкото око притежава. Понякога HDR-ите изглеждат сякаш някой е попрекалил с Shadows/Highlights или с High Pass Sharpening, но техниката на създаване е съвсем друга.

Динамичният диапазон от цветове във фотографията се измерва в EV (Exposure Values), които още се наричат stops, между най-светлите и най-тъмните части в изображението. Увеличение с един stop или EV е удвояване на количеството светлина, резултатът от което е по-осветено изображение.

HDR е композиция от най-малко две изображения снимани с различен EV (stops), като използваме информацията от всички изображения, за да създадем диапазон от осветеност и цветове близки до тези, които човешкото око е способно да възприеме. Използвах думата снимани неслучайно, тъй като от един единствен RAW файл също може да се извлече информация, която да ни даде изходни изображения с различен exposure, но това е по-особен случай и за него ще стане дума малко по-късно. Именно поради факта, че никоя камера не може да извлече такъв широк диапазон цветове се налага да заснемем няколко кадъра и да ги сглобим в едно изображение наситено с тонове и нюанси. В този ред на мисли колкото повече кадри с различен exposure имаме, толкова по-наситена с цветове снимка ще си сглобим след правилното сплитане на светли, средни и тъмни зони от кадрите, с които разполагаме. Ако например разполагаме с 12 кадъра в резултат ще получим 32-битово изображение с 12 EV, с други думи голямо количество информация за манипулация на цветовете във всеки пиксел и с помощта на добър алгоритъм, какъвто Photoshop CS5 притежава ще получим изображение с много цвят, много контраст и много детайли както в най-светлите, така и в най-тъмните зони.

Няколко колекции с HDR изображения – красота!

• Awesome HDR Portraits
• 75 Stunning HDR Images: The Ultimate HDR Collection
• 30+ Stunning HDR photos of animals

Има различни начини и софтуер, чрез които можем да си създадем HDR изображение, но преди да разгледам някои от тях трябва да разделя това понятие на две – истински HDR и fake HDR. Разликата между двете се крие във възможността HDR да се симулира като се използва само един кадър.

Първо за истинския HDR – този при който трябва камера, статив и малко търпение.
Сложете камерата на статива нагласете нисък exposure и направете един кадър. Без да размествате позицията на камерата вдигнете леко exposure-а и направете още един кадър и така десетина кадъра, като при всеки вдигате с една единица EV. Много е важно да не размествате позицията на камерата, тъй като след това изображенията ще се “наслагват” и за целта те трябва да пасват наложени едно върху друго. До тук със снимането. Свалете снимките и ги вкарайте в Photoshop, но не през Open или Place, а през File > Automate > Merge to HDR Pro (Photoshop CS5), Merge to HDR (Photoshop CS4).

В този диалоговият прозорец трябва да изберете снимките, от които ще правим HDR, след което се отваря на цял екран прозорец с настройки. В този прозорец се случва съществената част от процеса на компилиране на информацията от всичките изображения към едно с High Dynamic Range.

По идея HDR e композиция от няколко EV, а един кадър не съдържа нищо повече от LDR (Low Dynamic Range – 1EV), следователно няма как да се създаде изображение с high dynamic range от един кадър. Това е така, но не точно – прави изключение фактът, че от един кадър може да си създадем fake HDR, чрез HDR Toning (CS5) дори и на 8-битово изображение.

Като казвам Fake HDR имам предвид подобно на HDR изображение създадено само от една снимка (а не от 2 или повече както е при “истинския” HDR). В Photoshop CS5 вече си имаме функцията Fake HDR. Под друго име е, но всъщност това име по би и подхождало. Става дума за Image > Adjustments > HDR Toning. Има съществена разлика между алгоритмите на тониране, но с малко повече разцъкване на Method dropdown менюто, слайдърите и кривата може да получите учудващо добър краен резултат.

След като има HDR изображение, какво пречи да има и HDR видео? Ами явно на тези руснаци нищо не им пречи :). Въпреки че от относително скоро се говори за HDR видео, технологията еволюира и Първото HDR филмче е факт. Филмчето е заснето с два Canon EOS 5D Mark II DSLR от Soviet Montage.

За мен е спорно дали HDR имплементацията в мобилните устройства е кой знае каква екстра за момента, тъй като iPhone 4 например създава Fake HDR и в повечето случай изображението изглежда по-добре, когато се снима без приложено HDR тониране върху него. Не съм го тествал лично, но като чета какво пише из нета стигам до такъв извод. Ако някои е разцъквал тази нова екстра на iOS 4.1 нека да драсне един коментар. Официално само iPhone 4 поддържа HDR функция, но тук може да разберете как да може да направите възможна тази функция и на iPhone 3GS and iPhone 3G.

Тези, които са имали късмета да получат ъпдейт за Android до версия 2.2 (Frozen Yogurt), вече имат възможност да контролират exposure-а, което дава нужния потенциал за създаване на качествени и най-вече истнски HDR изображения. Вероятно в Adnroid 3 (Gingerbread) девелопърите ще запълнят тази ниша – Android приложения за създаване на HDR изображениe от няколко снимки с различен EV. Докато чакаме това да се случи можем само да симулираме HDR-и. Ето две приложения, които правят точно това – Photo Enhance (който има също платена PRO версия) и Camera 360 Pro.

Идеята да се използват няколко EV, за да се коригират екстремно тъмните/светлите зони датира от 1850 година (Gustave Le Gray), когато този пионер в областта е искал да “хване” максимума от хубава гледка небе и море наведнъж. С наличната техника за времето си не е имало стандартен начин да избегне екстремните зони в снимката, затова той използвал един негатив за небето и друг с по-дълъг exposure за морето, след което комбинирал двата негатива.

По-късно през 1930-1940 година е създадено първото HDR изображение от Charles Wyckoff – детайлна снимка на ядрена експлозия, която се появява на корицата на списание Life през средата на 40-те. Charles Wyckoff имплементирал local neighborhood tone remapping, за да комбинира слоеве на различно експонирани филми в една снимка с по-висок dynamic range.

Следващата стъпка в еволюцията на тази техника е избирателното увеличаване и намаляване на контраст и осветеност с dodge и burn. Пример за този период е “Schweitzer at the Lamp” на W. Eugene Smith (1954г.), като е добре да имаме на ум, че създаването на този кадър е отнело 5 дни.

В началото на 80-те, с наличната сила на компютрите от онова време, киноиндустрията създава първия HDRI софтуер. През 1985г. Gregory Ward създава форматът RGBE, който е първият и все още най-използваният формат за HDR.

И така, така, така стигаме до 2005 година, когато излиза Photoshop CS2 и представя функцията Merge to HDR. Появата на тази функция в Photoshop CS2 до голяма степен засилва интереса на всички към HDR, като с лекотата си позволява лесно и бързо да се създават HDR изображения, които до преди това е било доста времеемко и трудно да се възпроизведат с една програма и един фотоапарат.

И още няколко HDR колекции за десерт

• 35 Fantastic HDR Pictures
• Flickr: HDR Collection
• 50+ Fantastic HDR Pictures Collection
• 80 Photographies de Tokyo en HDR
• 500 Big Collection Of HDR Pictures Wallpapers And Tutorials
• 30 Stunning Urban HDR Photos with Creative Commons Licenses

След като сте пипнали нещо по настройките има много бърз начин да се върнете обратно там, не просто обратно в настройките, а точно на това място в настройките, където последно сте пипали нещо. За целта изпозлвайте ctrl + alt + K. За съжаление този трик не работи с останалите приложения от CS5.

Неминуемо работата с raw информация е много по-лека, тъй като параметъра на неразрушителни корекции на изображението е много по-широк в сравнение с 8-битов jpg файл например. Но какво се случва ако искаме да използваме raw файл директно в лейаута? Как да го вмъкнем в InDesign?

Зе целта ще използвам Camera Raw. След като отворя raw файла с Camera Raw в долния десен ъгъл виждам Open Image, което отваря изображението в Photoshop. Ако задържа обаче shift, Open Image бутон се променя на Open Object. Ако продължим с Open Object това ще ни отвори изображението в Photoshop, като единствения слой в документа ще е Smart Object, който съдържа raw файла. Остава да чукнете два пъти върху въпросния smart object слой, за да стартирате автоматично Camera Raw заедно с изображението. Това е начинът лесно да вмъкнете raw файл в psd документ.
(знаете ли, че силата на Camera Raw може да се прилага не само на RAW файлове, но и на TIF и JPG)

А как да го вмъкнем в InDesign?
До тук имаме един PSD файл, съдържащ един единствен слой, който е Smart Object, и в който има непокътнат RAW файл, готов да се едитва по всяко време. Съвместимостта на InDesign с Photoshop документи (PSD) е повече от добра, следователно остава да чукнете ctrl+D и да импортнете psd-to, респективно raw файла в лейаута.

Като place-вате файла в InDesign може да получите следния warning. Спокойно може да го игнорирате и да продължите.

За любопитните – Maximize Compatibility е функция в настройките на Photoshop (Edit > Preferences > File Handling > Maximize PSD and PSB File Compatibility) – когато е включена тази функция увеличава с до 40% обема на файла, като запазва в по разбираем вид част от информацията, като я прави съвместима с по-стари версии. Ето една ситуация – ако отворите файл, който съдържа layer стилове с по-стара версия, която не ги поддържа например Photoshop 2.5 (1992 година – layer styles се появяват за първи път в Photoshop 5 ако не се лъжа) и ако сте запазили файла с Maximize Compatibility, това което ще получите, като резултат от комбинирането на стиловете ще е по-близко като визия до оригинала, благодарение на тази функция. По отношение на Photoshop смятам, че тази функция е абсолютно излишна, но в някои по специфични случаи InDesign си я търси. Може би затова и още не са я разкарали от настройките на Phs.

За да създадете shortcut Foreground Color Picker отидете в Edit > Keyboard Shоrtcuts…, оттам изберете таб Keyboard Shоrtcuts and Menus, след което от падащото меню срещу, което пише “Shortcuts for:” изберете Tools. В Tools логично ще намерите всички инструменти, но след като скролнете най-долу, наред с инструментите ще видите и още нещо – Foreground Color Picker и Background Color Picker.

При мен удобните комбинации по клавиатурата са заети и не ми се щеше да размествам, но заради Color Picker-a направих раместване :). В зависимост от това какво правите с Photoshop този shortcut може както да ви е супер полезен, така и да ви е напълно безмислен, но винаги е добре, когато имаме право на избор.

(знаете ли, че освен на инструменти и на item-и от менюто, shortcut-и могат да се създават и за почти всички менюта към панелите – това може да направите като вместо Tools изберете Panel Menus от падащото меню на “Shortcuts for:“ )

Сещам за топик, за което търся отговор от известно време – как мога да създам shortcut за което и да било “нещо” стоящо зад Window >Extensions менюто. “Нещата” стоящи под Extension се менят динамично в зависимост от това какво е инсталирал юзъра, това е и причината Knowledge, Access CS Live и останалите нещица да липсват в листата за създаване на shortcut-и.

Някои да се сеща за недокументиран shortcut в Photoshop?

Терминът Preflight идва от навика на пилотите на самолети да си създават дълъг списък с отметки, които трябва да се изпълнят преди да вдигнат самолета :) – Pre (преди), Flight (полет).

Един от неприятните моменти за всеки графичен дизайнер е моментът, в които работата по конкретен проект е завършена, файловете са изпратени към печатницата и точно проектът е почти на финала да се получи обаждане от печатницата от сорта “има проблем с резолюцията или формата на файловете, които ни изпратихте” или “spot цветовете са повече от допустимото” или “има непропорционално оразмерени изображения в лейаута” или “има снимки със сгрешен профил” или “минималният stroke size не е изпълнен”…..грешки и пропуски се случват особено, когато крайният срок е “за вчера”, но когато се отстраняват навреме се пестят доста нерви, време и средства.

Преди няколко седмици правих реклама за печат в българското издание на Playboy (формат A4) – изискванията на печатницата бяха буквално 1 страница A4 формат. След като клиентът ми ги връчи и ги изчетох си казах “Защо просто не дадоха един preflight с тези изисквания, за да ни е по-лесно на всички”.

И в крайна сметка какво е preflight?!

В Preflight профила се описват техническите изисквания, на които документът трябва да отговаря, за да се избегне проблем при печата (проблем с шрифтове, резолюция и тн…). Preflight профилът се създава, за да провери всичко, което колегите от печатницата са преценили, че се нуждае от проверка в един pdf и съответно или да покаже проблемните моменти в файла (грешките в документа) или да потвърди, че всичко е ОК. С тази проверка може да се уверите, че няма да получите от онези обаждания, че нещо не е наред, стига всичко да е описано както трябва в Preflight профила.

Preflight алгоритъма е пренаписан за InDesign CS4 (също като links панела) и промените са явни. В CS4 preflight функцията вече не се намира в File менюто. Може да достъпите preflight панела през Windows > Output > Preflight (alt + shift + ctrl + F).

В CS4 си имаме и Live Preflight – визуална индикация за проверка в реално време намираща се в долния ляв ъгъл на документа.

Как да създадем Preflight профил с InDesign CS5?

Отворете Windows > Output > Preflight (alt + shift + ctrl + F), чукнете на триъгълника в горния десен ъгъл на панела, за да достъпите менюто към панела и оттам Define Profiles.

След което ще видите следния диалогов прозорец.

Тук е мястото, където се дифинират изискванията, срещу които впоследствие при проверката ще бъде съпоставян документът. За да дефинирате нов профил цъкнете плюсчето в долния ляв ъгъл, дайте интуитивно име на новия профил, отметнете настройките от дясно и go go go.

Как да изпратим Preflight профила?

Понякога се налага preflight профилът да се изпрати на всички дизайнери от екипа, в други случаи се налага да го “прилепим” към документа (да се embed-не) – какво правим тогава? За да експортнем preflight профилът отиваме долу в ляво на диаловия прозорец и оттам Export Profile. Ще се запази файл с разширение *.idpp (InDesign Preflight Profile).

Ако имате външен idpp файл, за да проверите документ трябва да го load-нете, което става през Load Profile…

Сещате се какво прави Embed Profile – вмъква профила в документа. Така не се налага при нужда той да се изпраща отделно.

Ако искате да проверите само отделни страници от документа може да го направите като ги въведете в долния десен ъгъл на Preflight панела.

След като сме дефинирали профила и критериите в него, дали сме му интуитивно име, остава да кажем на документа, че искаме да го проверим. Пак в Preflight панела от горния десен ъгъл избираме правилния профил, долу от дясната страна избираме страниците, горе вляво слагаме отметка на ON, за да активираме проверката, и след секунда ще видим крайния резултат. Той ще изглежда нещо такова като следващата картинка. За да видите повече подробности за генерираната грешка чуквате на нея и отдолу се изписва в детайли какъв е проблема и евентуални варианти за неговото отстраняване.

Най-вдясно на всяка изписана грешка се генерира линк (цифра), който води към грешката в документа – стойността на цифрата е всъщност страницата на която се намира грешката.

От версия 6 насам Acrobat Professional също притежава Preflight алгоритъм. В настоящата си версия 9 той е много по-мощен от аналога си в InDesign.

Мисълта ми не е конкретно за Drop Shadow и неговата масова ползваемост, а за стиловете като цяло и контролът ни върху тях. До версия CS4 на Photoshop включително, леко ме дразнеше и ме бавеше невъзможността да запазвам настройките, които правя директно в Layer Styles панела. Липсваше ми малкото Save as Default бутонче, което върши чудесна работа в Shadows/Highlights например. В Photoshop CS5 това бутонче най-после се появи за всеки стил от Layer Styles панела под името Make Default, и веднага до него има и Reset to Default, ако все пак си искате настройките по подразбиране.

Възможността да си запазите често използваните стилове в Styles панела естествено си я има, но такива невзрачни бутончета добавени на правилните места, спестяват много време.

Преди дни излезе втората версия на Configurator, в която логично възможностите му се разгръщат. Същевременно с това създателите му са запазили съвместимостта на новата версия с предходната (по-долу ще драсна една подробност за съвместимостта)! Една от най-съществените добавки е възможността му да създава панели не само за Photoshop, но и за InDesign – готинко а !:) Случайност или не, Configurator е вторият инструмент, което се “разширява” до толкова отвъд Photoshop CS5, че достига и InDesign CS5 – другият подобен инструмент е Mini Bridge (още познат като File Browser от Photoshop 7).

В тази версия вече има възможност да се моделират не само функции от Photoshop – благодарение на embed-натия WebKit в CS5 панелите могат да съдържат и HTML. С няколко реда html код например може да се създаде туториал или някакво пояснение. Ами видео? След като engine-а стоящ зад всичко това е WebKit нормално е да има и видео поддръжка. Като споменах туториали има още нещо много полезно в тази връзка – вече може само с един а href таг, без никакво друго писане на код, да се извика Photoshop функция през html, съдържащ се в панел. За да извикате например команда File/Open използвайте <a href=adobe://photoshop.cs5/Main/File/Open>Отвори документ</a>.

Добавена е и поддръвка на табове, popup панели, feature search widget, и accordion менюта в панел – започва ли Configurator 2.0 все повече да ви прилича на една среда за създаване на мини сайтчета в панели? И самият интерфейс от дясно ми напомня малко на FlashBuilder (Flex). :)

Относно съвместимостта му с предходната версия
Панели създадени с Configurator 1.0 не могат да бъдат импортнати директно във Photoshop CS5. Естествено няма да загубите и бит от панелите, които сте създали просто трябва да направите една стъпка повече, за да ги направите разбираеми за CS5. Отворете source файла на създадения с първата версия панел (обикновено това е *.gpc файл, който като всеки source файл е желателно да не се трие) с Configurator 2.0 и експортнете панела отново. След като го сторите може да го преместите в C:\Program Files\Adobe\{Adobe Photoshop CS5}\Plug-ins\Panels и да си го ползвате със здраве и с CS5.

Ресурси

• За да отворите Configurator 2.0 трябва да имате инсталирана среда – Adobe Air
• User Guide за Configurator 2.0 (pdf файл)
• Configurator 2.0 Installer

Adobe Photoshop Cook from Lait Noir on Vimeo.

По случай юбилея на InDesign се отвори канал в tv.adobe.com с име InDesign 10th Annyversary, където може да намерите бърз преглед на някои трикчета представени от правилните хора.

Междувременно в лабораторията преди дни излезна ъпдейт на Lightroom 3 – бета 2. Някои от новостите са:

• подобрена поддръжка на import команда както и добавяне на import и контрол на видео файлове от DSLR камери
• Luminance Noise Reduction – допълнението за което се шумна доста.
• подобрена работа с watermark.
• добавки и подобрения към поддръжката на Canon EOS 550D (Rebel T2i / Kiss X4 Digital), Panasonic G2, Panasonic G10, Sony Alpha 450 (A450), Olympus E-PL1

Изтече и кратък тийзър за Content Aware Fill в Photoshop CS5.