Да уточня – добавката работи на InDesign CS5 или по-висока версия. Swf файлът, които прави цялата шашма е архивиран с 7z.

За да си имате един лек и никак не лош браузър в InDesign е нужно да направите 1-2 елементарни неща. Вземете този swf файл и го копирайте в директория C:/мястото където е инсталиран Adobe InDesign CS5 \Plug-Ins\Panels. Ако не намирате директория Panels в Plug-Ins просто я създайте. Рестартирайте InDesign и отворете новия си InDesign браузър от Window > Extensions > tomaxxiBROWSE.

кредит: indisnip.wordpress.com

Неминуемо работата с raw информация е много по-лека, тъй като параметъра на неразрушителни корекции на изображението е много по-широк в сравнение с 8-битов jpg файл например. Но какво се случва ако искаме да използваме raw файл директно в лейаута? Как да го вмъкнем в InDesign?

Зе целта ще използвам Camera Raw. След като отворя raw файла с Camera Raw в долния десен ъгъл виждам Open Image, което отваря изображението в Photoshop. Ако задържа обаче shift, Open Image бутон се променя на Open Object. Ако продължим с Open Object това ще ни отвори изображението в Photoshop, като единствения слой в документа ще е Smart Object, който съдържа raw файла. Остава да чукнете два пъти върху въпросния smart object слой, за да стартирате автоматично Camera Raw заедно с изображението. Това е начинът лесно да вмъкнете raw файл в psd документ.
(знаете ли, че силата на Camera Raw може да се прилага не само на RAW файлове, но и на TIF и JPG)

А как да го вмъкнем в InDesign?
До тук имаме един PSD файл, съдържащ един единствен слой, който е Smart Object, и в който има непокътнат RAW файл, готов да се едитва по всяко време. Съвместимостта на InDesign с Photoshop документи (PSD) е повече от добра, следователно остава да чукнете ctrl+D и да импортнете psd-to, респективно raw файла в лейаута.

Като place-вате файла в InDesign може да получите следния warning. Спокойно може да го игнорирате и да продължите.

За любопитните – Maximize Compatibility е функция в настройките на Photoshop (Edit > Preferences > File Handling > Maximize PSD and PSB File Compatibility) – когато е включена тази функция увеличава с до 40% обема на файла, като запазва в по разбираем вид част от информацията, като я прави съвместима с по-стари версии. Ето една ситуация – ако отворите файл, който съдържа layer стилове с по-стара версия, която не ги поддържа например Photoshop 2.5 (1992 година – layer styles се появяват за първи път в Photoshop 5 ако не се лъжа) и ако сте запазили файла с Maximize Compatibility, това което ще получите, като резултат от комбинирането на стиловете ще е по-близко като визия до оригинала, благодарение на тази функция. По отношение на Photoshop смятам, че тази функция е абсолютно излишна, но в някои по специфични случаи InDesign си я търси. Може би затова и още не са я разкарали от настройките на Phs.

Терминът Preflight идва от навика на пилотите на самолети да си създават дълъг списък с отметки, които трябва да се изпълнят преди да вдигнат самолета :) – Pre (преди), Flight (полет).

Един от неприятните моменти за всеки графичен дизайнер е моментът, в които работата по конкретен проект е завършена, файловете са изпратени към печатницата и точно проектът е почти на финала да се получи обаждане от печатницата от сорта “има проблем с резолюцията или формата на файловете, които ни изпратихте” или “spot цветовете са повече от допустимото” или “има непропорционално оразмерени изображения в лейаута” или “има снимки със сгрешен профил” или “минималният stroke size не е изпълнен”…..грешки и пропуски се случват особено, когато крайният срок е “за вчера”, но когато се отстраняват навреме се пестят доста нерви, време и средства.

Преди няколко седмици правих реклама за печат в българското издание на Playboy (формат A4) – изискванията на печатницата бяха буквално 1 страница A4 формат. След като клиентът ми ги връчи и ги изчетох си казах “Защо просто не дадоха един preflight с тези изисквания, за да ни е по-лесно на всички”.

И в крайна сметка какво е preflight?!

В Preflight профила се описват техническите изисквания, на които документът трябва да отговаря, за да се избегне проблем при печата (проблем с шрифтове, резолюция и тн…). Preflight профилът се създава, за да провери всичко, което колегите от печатницата са преценили, че се нуждае от проверка в един pdf и съответно или да покаже проблемните моменти в файла (грешките в документа) или да потвърди, че всичко е ОК. С тази проверка може да се уверите, че няма да получите от онези обаждания, че нещо не е наред, стига всичко да е описано както трябва в Preflight профила.

Preflight алгоритъма е пренаписан за InDesign CS4 (също като links панела) и промените са явни. В CS4 preflight функцията вече не се намира в File менюто. Може да достъпите preflight панела през Windows > Output > Preflight (alt + shift + ctrl + F).

В CS4 си имаме и Live Preflight – визуална индикация за проверка в реално време намираща се в долния ляв ъгъл на документа.

Как да създадем Preflight профил с InDesign CS5?

Отворете Windows > Output > Preflight (alt + shift + ctrl + F), чукнете на триъгълника в горния десен ъгъл на панела, за да достъпите менюто към панела и оттам Define Profiles.

След което ще видите следния диалогов прозорец.

Тук е мястото, където се дифинират изискванията, срещу които впоследствие при проверката ще бъде съпоставян документът. За да дефинирате нов профил цъкнете плюсчето в долния ляв ъгъл, дайте интуитивно име на новия профил, отметнете настройките от дясно и go go go.

Как да изпратим Preflight профила?

Понякога се налага preflight профилът да се изпрати на всички дизайнери от екипа, в други случаи се налага да го “прилепим” към документа (да се embed-не) – какво правим тогава? За да експортнем preflight профилът отиваме долу в ляво на диаловия прозорец и оттам Export Profile. Ще се запази файл с разширение *.idpp (InDesign Preflight Profile).

Ако имате външен idpp файл, за да проверите документ трябва да го load-нете, което става през Load Profile…

Сещате се какво прави Embed Profile – вмъква профила в документа. Така не се налага при нужда той да се изпраща отделно.

Ако искате да проверите само отделни страници от документа може да го направите като ги въведете в долния десен ъгъл на Preflight панела.

След като сме дефинирали профила и критериите в него, дали сме му интуитивно име, остава да кажем на документа, че искаме да го проверим. Пак в Preflight панела от горния десен ъгъл избираме правилния профил, долу от дясната страна избираме страниците, горе вляво слагаме отметка на ON, за да активираме проверката, и след секунда ще видим крайния резултат. Той ще изглежда нещо такова като следващата картинка. За да видите повече подробности за генерираната грешка чуквате на нея и отдолу се изписва в детайли какъв е проблема и евентуални варианти за неговото отстраняване.

Най-вдясно на всяка изписана грешка се генерира линк (цифра), който води към грешката в документа – стойността на цифрата е всъщност страницата на която се намира грешката.

От версия 6 насам Acrobat Professional също притежава Preflight алгоритъм. В настоящата си версия 9 той е много по-мощен от аналога си в InDesign.

Преди дни излезе втората версия на Configurator, в която логично възможностите му се разгръщат. Същевременно с това създателите му са запазили съвместимостта на новата версия с предходната (по-долу ще драсна една подробност за съвместимостта)! Една от най-съществените добавки е възможността му да създава панели не само за Photoshop, но и за InDesign – готинко а !:) Случайност или не, Configurator е вторият инструмент, което се “разширява” до толкова отвъд Photoshop CS5, че достига и InDesign CS5 – другият подобен инструмент е Mini Bridge (още познат като File Browser от Photoshop 7).

В тази версия вече има възможност да се моделират не само функции от Photoshop – благодарение на embed-натия WebKit в CS5 панелите могат да съдържат и HTML. С няколко реда html код например може да се създаде туториал или някакво пояснение. Ами видео? След като engine-а стоящ зад всичко това е WebKit нормално е да има и видео поддръжка. Като споменах туториали има още нещо много полезно в тази връзка – вече може само с един а href таг, без никакво друго писане на код, да се извика Photoshop функция през html, съдържащ се в панел. За да извикате например команда File/Open използвайте <a href=adobe://photoshop.cs5/Main/File/Open>Отвори документ</a>.

Добавена е и поддръвка на табове, popup панели, feature search widget, и accordion менюта в панел – започва ли Configurator 2.0 все повече да ви прилича на една среда за създаване на мини сайтчета в панели? И самият интерфейс от дясно ми напомня малко на FlashBuilder (Flex). :)

Относно съвместимостта му с предходната версия
Панели създадени с Configurator 1.0 не могат да бъдат импортнати директно във Photoshop CS5. Естествено няма да загубите и бит от панелите, които сте създали просто трябва да направите една стъпка повече, за да ги направите разбираеми за CS5. Отворете source файла на създадения с първата версия панел (обикновено това е *.gpc файл, който като всеки source файл е желателно да не се трие) с Configurator 2.0 и експортнете панела отново. След като го сторите може да го преместите в C:\Program Files\Adobe\{Adobe Photoshop CS5}\Plug-ins\Panels и да си го ползвате със здраве и с CS5.

Ресурси

• За да отворите Configurator 2.0 трябва да имате инсталирана среда – Adobe Air
• User Guide за Configurator 2.0 (pdf файл)
• Configurator 2.0 Installer

По случай юбилея на InDesign се отвори канал в tv.adobe.com с име InDesign 10th Annyversary, където може да намерите бърз преглед на някои трикчета представени от правилните хора.

Междувременно в лабораторията преди дни излезна ъпдейт на Lightroom 3 – бета 2. Някои от новостите са:

• подобрена поддръжка на import команда както и добавяне на import и контрол на видео файлове от DSLR камери
• Luminance Noise Reduction – допълнението за което се шумна доста.
• подобрена работа с watermark.
• добавки и подобрения към поддръжката на Canon EOS 550D (Rebel T2i / Kiss X4 Digital), Panasonic G2, Panasonic G10, Sony Alpha 450 (A450), Olympus E-PL1

Изтече и кратък тийзър за Content Aware Fill в Photoshop CS5.

Как се постига VIgnette ефект с InDesign?!

Създайте си box, след което вкарайте изображение в него (ctrl+D), след това селектирайте box-а и отидете на Object > Effects > Inner Glow. Това е blending-а, който имитира vignette ефект. Експериментирайте с различни стойности в зависимост от силата на желания ефект.

Предимството тук, за разлика от Photoshop, е че този vignette е гъвкав. Както и да трансформирате box-а, ефектът се преизчислява, докато ако изображението беше вкарано от Photoshop ефектът по няма как да се контролира толкова динамично спрямо промените в лейаута. До сега ставаше дума само за изображения, но този ефект може да се прилага и на box-ове с всякакво съдържание и цел – плътен цвят, градиенти, подложки на текст, фонове, рамки и каквото се сетите друго. Изобщо Objects > Effects е добавка, която си заслужава отделеното внимание.

снимка:  Nico

На пръв поглед в links панел в InDesgin CS4 правят впечатление няколко неща. Добавено е превю към всеки линк – силно визуално подобрение, непрекъснато влиза в употреба. За разлика от CS3, текстът който указва на коя страница се намира файла вече е линк, като се чукне на линка, InDesign селектира съдържанието, без значение кой инструмент е избран.

По подразбиране с отварянето на links панела се отваря и link info панел, в който е изнесена цялата информация за файла. Докато в CS3, за да се види всичко това трябваше всеки път да се чуква десен бутон на линка, да се избира Link Information и така за всяка снимка, в CS4 цялата информация е много добре систематизирана и същевременно юзъра има възможност да контролира къде да вижда информацията както и да избира коя част от информацията да вижда. Начините на контрол са описани по-долу.

Достъпът до link info панела става, като цъкнете стрелката под превюто на изображенията или по лесния начин с double click върху съответното изображение в Name колонката.

Ако link info панела заема много площ от дисплея, може да си изведете параметрите, които използвате по-често в основната част на links панела (горе) и да затворите link info. Редът, размерът и съдържанието на информацията по колонки, която се извежда в основния панел може да бъде променяна според нуждите. Това става като чукнете на триъгълника, който се намира в горната дясна част на панела и оттам Panel Options. Всички тези полета могат и да сортират, само с един клик върху всяко от тях. Редът им може да променяте с Drag & Drop.

От тук с отметки може да контролирате в кой от двете панелчета (основния links панел и довавката link info) да виждате информация за различните параметри, както и да променяте размера на изведената информация от Raw Size, в три варианта – Small, Regular и Large.

Когато се работи с много на брой снимки, винаги има нужда от два бутона – предишна и следваща. Тази функция се поема от двете триъгълничета в горната дясна част на link info панела.

Ново в InDesign CS4 е автоматичното групиране на повтарящите се линкове (parent entries), като срещу всяко изображение си пише броя на повторенията. Всички те могат да се достъпят по същият начин когато се отвори групата. Съкращението PB срещу линка иде да ни каже, че изображението се намира на Pasteboard-а.

По сходен начин се визуализира и информацията свързана с линкове към външни InDesign файлове. За да достъпите тази информация, цъкнете отметка на # of sublinks от Panel Options.

В Panel Options има няколко повтарящи се опции Folder 0, 1, 2, 3 … всъщност това са заместители на пътя на директориите, в които се съдържа файла. Folder 0 е директорията в която се намира файла, Folder 1 е директорията, в която се намира Folder 0 и така 9 нива…

Недостатък за мен е факта, че текстът в link info панела не може да се селектира. Ако искам да копирам пълния път до някой от файловете няма как да стане директно от link info панела. Все пак това може да стане през панел-менюто в горния десен ъгъл оттам Utilities > Copy Full Path или десен бутон на файла през links панела и оттам Copy Full Path.

Друга ценна добавка в InDesign CS4 е Relink to Folder, където може да се окаже както пренасочване на линкове към друга директория, така и пренасочване на линкове към същите файлове, но с друго разширение – много полезно когато се работи с много на брой големи файлове.

За разлика от CS3 в настройките на линковете в InDesign CS4 са добавени още няколко отметки свързани и със скоростта на отваряне на документ. По подразбиране с отварянето на всеки документ InDesign проверява статуса на всеки линк (Check Links Before Opening Document), което само по себе си отнема време в зависимост от статуса и броя на линкнатите файлове. Ако има счупен линк (Find Missing Links When Placing Test and Spreadsheet Files) InDesign го търси като :

• Ако линка липсва спрямо зададеният път, алгоритъмът търси за папка с името Links в същата директория, ако и там го няма се качва няколко директории нагоре в търсене на директория със същото име. Ако линкнатите документи се намират на съвсем друго място, търсенето може да ви забави доста още при самото отваряне на документ. Може да избегнете този момент, като махнете отметката от Check Links Before Opening Document (Preferences > File Handling). Така или иначе в един момент InDesign ще си провери статуса на линковете, това няма как, няма и смисъл да се забранява, но въпросната отметка спомага тази проверка да не се случва в самото начало – да не ви тръгва забавено работата още при самото отваряне :). Все пак махането на тази отметка може и да не е добро решение в зависимост от начина ви на работа, якото е че и тук има избор.
• Default Relink Folder – понякога когато relink-вам файлове, диалогът ми отваря погрешна папка. Тук възможностите са две: Most Recent Relink Folder или Original Relink Folder. Ако сте избрали Original Relink Folder InDesign ще отвори директорията, към която е сочил линка преди да сте я релинкнали. Ако сте избрали Most Recent Relink Folder, първоначално InDesign ще отвори директорията в която се намира лейаута, след като намерите правилната директория и релинкнете от нея, тя се запомня и всеки следващ път InDesign ще ви отваря нея – с други думи последната директория, от която сте релинкнали.

Може да си изгубите няколко минути, докато намерите оптималната комбинация от настройки, с които ще ви е най-удобно да работите с Links панела, но ви съветвам да го направите, тъй като това пести време и увеличава продуктивността впоследствие при работа. Освен това може да си запазите състоянието/състояния на панела в Workspace ( Window > Workspace Layout > New Workspace )

С тази разгърната версия на Links панела имаме бърз достъп до всякаква информация свързана с използваните файлове:

• размер
• местоположение в лейаута
• ъгъл на завъртане
• липсващи линкове
• специфични данни свързани с InDesign-InCopy работна среда
• местоположение на харда със и без пълния път до файла, както и папка по папка в 9 нива.
• профил на файла
• реална резолюция на файла както и резолюция спрямо размера на изображението в лейаута Actual PPI/Effective PPI
• метадата
• прозрачност
• информация за външни InDesign файлове place-нати в лейаута, линковете които съдържат, страниците които са вмъкнати…

кредит: Anne-Marie Concepcion

Думата интерактивност приема различни измерения по смисъла на интеграция в PDF файл, но в общия случай е комуникация между документа и юзъра.

• Може да се постигне с Flash файл вмъкнат в PDF документа.
• Може да се постигне чрез скриптове и различни трикове през InDesign, LiveCycle или Acrobat Pro.

Доколкото разбрах въпроса от коментара (дано съм разбрал правилно) ме питаш как може в PDF файл да се направи като минеш с мишката върху някакъв елемент той да си променя вида. С други думи как да се сложи rollover state на елемент през InDesign. Ето как – за целите на примера си направих два файла в Photoshop. Един малък черен квадрат за Normal State и един малко по-голям за Over State. Ако си разцъквал поне малко Dreamweaver или Fireworks може би вече се сещаш какво следва.
Създай си нов документ в InDesign (File > New). От тук File > Import (ctrl + D) и избери да вкараш картинката с малкото квадратче в InDesign.

Сложи я на произволно място. За момента тази картинка е обект за InDesign. Трябва да я конвертираш в бутон. Чукни на картинката с десен бутон и избери Interactive > Convert to Button.

След като си я конвертирал можеш да и промениш RollOver състоянието. Отвори си Buttons панела Window > Interactive > Butons, за да се ориентираш какво се случва със изгледа на различните състояния. По подразбиране те са еднакви. Следва ти да окажеш, че искаш като минеш с мишката върху бутона той да се променя. Селектирай бутона, чукни на Rollover в Buttons панела, от падащото меню на Event си избери OnRollOver, цъкни ctrl + D, за да импортнеш картиката, с която искаш да се сменя когато мишката мине отгоре.

Остава да експортнеш един PDF, за да видиш дали се е получило. Ако следваш поредността както описах няма начин да не стане. За да се забъркаш в детайли с Buttons панела, хвърли един поглед на функциите, който се крият зад падащото меню на Event и плюсчето на Actions.

Пуснах ти прост пример показан с две квадратчета, но мисля че принципът е ясен. Ако си разгърнеш фантазията можеш да създадеш yoy PDF с помощта на Buttons панела и малко Photoshop. По същия начин можеш да манипулираш и обекти създадени изцяло в InDesign, само трябва да ги направиш бутони – Buttons панелът си го изисква, за да работи.

Това е принципът за подобна интерактивност в InDesign. Относно вмъкване на Flash анимация – възможностите са неограничени.

Надявам се съм разбрал правилно въпроса ти, но и да не е така предполагам има и други, на които не им се е налагало да създават в PDF интерактивност, типична за уеб пространството. Все пак PDF може – нали затова е Portable Document Format.

Ето как може да постигнете Page Flip ефект с InDesign без да пишете дори и ред код или пък да отваряте Flash:
За целта трябва да вкарате страницата/страниците на който искате да прилагате този ефект в InDesign. Те може да са в jpg, png, gif и какъвто се сетите формат стига да може да го импортнете в InDesign. Подреждате си всичко както искате да изглежда и го подготвяте за експортиране. Оттам File > Export (ctrl+E), изберете формата към който ще експортвате да е SWF и цъкнете OK.

След като натиснете OK ще видите още един прозорец в който една отметка придава целия смисъл на този пост. Отметката, която прави всичко тук е Include Interactive Page Curl.

След като се уверите че е отметната цъкнете ОК и тествайте най-бързия Page Flip който сте правили :).

Creative Suite 4 Printing Guide е достъпен както lowres файл (PDF, 4.6M), така и highres (PDF, 17.7M).

Преди няколко поста заговорихме за “умните” функции в InDesign CS4 и отбелязахме факта, че броят им доста е нарастанал в последната версия сравнено с CS3. Тогава просто споменах за Smart Reflow, а сега ще я разгледаме по отблизо.

Отворете Preferences > Type и сложете отметка на Smart Text Reflow, както и на Limit to Master Text Frames ( по default и двете отметки са сложени ).Това е първото нещо, което трябва да направите, за да активирате Smart Reflow способностите на InDesign. След което нека да видим за какво точно се вдига толкова шум.

Казано накратко това е фукнция, която създава текстови полета тогава, когато има нужда, на места, които сме указали предварително в Master Page. Изниква въпроса “как InDesign знае къде да сложи текстови полета?”. Тук идва момента с Master страниците. Нека създадем А Master като направим по две празни текстови полета и ги вържем ( View Hide/Show Threads ) като на тази картинка.

След което отидете в първа страница на документа и вкарайте повечко текст в първото текстово поле, така че  текстовите полета на първата страница да “прелеят”. След като “прелее”, ако сте направили всичко както трябва, InDesign ще създаде необходимия брой страници, базирани на A Master, в които ще разположи останалия текст в текстови полета. Това автоматично създаване на текстови полета се случва при import, paste и дори писане на текст.

Освен, че създава текстови полета/страници, когато имате нужда от тях тази “умна” функция трие текстови полета/страници, ако изтриете текстът, който съдържат.

Както го написах до тук някои може да реши, че всеки текст, който “прелее” в такъв документ ще активира Smart Text Reflow – всъщност не е така. В противен случай нямаше да се казва Smart. Smart Text Reflow се активира, когато две условия са изпълнени – трябва да има поне две свързани текстови полета и те да стоят на различни страници. Това са минималните условия, които активират функцията. Ако второто условие, че трябва да имате вързани помежду си текстови полета на две страници ви смущава, винаги може да го прескочите, като създадете малко празно текстово поле ( без текст в него ) и просто да го вървете към друго поле от което ще започва текстът и ще се излива надолу.

Забравих ли да спомена, че Smart Text Reflow може да се използва и без Master страници. Естествено, че може просто махнете отметката Limit to Master Text от Preferences > Type и го почвайте :).