HDR е съкращение от High Dynamic Range. Това е изображение, което съдържа много по-голям диапазон цветове (обикновено придружени с много силен контраст), от обикновена снимка. Цветовете в HDR изображението са много близки до нивото на възприятие на цветове, което човешкото око притежава. Понякога HDR-ите изглеждат сякаш някой е попрекалил с Shadows/Highlights или с High Pass Sharpening, но техниката на създаване е съвсем друга.

Динамичният диапазон от цветове във фотографията се измерва в EV (Exposure Values), които още се наричат stops, между най-светлите и най-тъмните части в изображението. Увеличение с един stop или EV е удвояване на количеството светлина, резултатът от което е по-осветено изображение.

HDR е композиция от най-малко две изображения снимани с различен EV (stops), като използваме информацията от всички изображения, за да създадем диапазон от осветеност и цветове близки до тези, които човешкото око е способно да възприеме. Използвах думата снимани неслучайно, тъй като от един единствен RAW файл също може да се извлече информация, която да ни даде изходни изображения с различен exposure, но това е по-особен случай и за него ще стане дума малко по-късно. Именно поради факта, че никоя камера не може да извлече такъв широк диапазон цветове се налага да заснемем няколко кадъра и да ги сглобим в едно изображение наситено с тонове и нюанси. В този ред на мисли колкото повече кадри с различен exposure имаме, толкова по-наситена с цветове снимка ще си сглобим след правилното сплитане на светли, средни и тъмни зони от кадрите, с които разполагаме. Ако например разполагаме с 12 кадъра в резултат ще получим 32-битово изображение с 12 EV, с други думи голямо количество информация за манипулация на цветовете във всеки пиксел и с помощта на добър алгоритъм, какъвто Photoshop CS5 притежава ще получим изображение с много цвят, много контраст и много детайли както в най-светлите, така и в най-тъмните зони.

Няколко колекции с HDR изображения – красота!

• Awesome HDR Portraits
• 75 Stunning HDR Images: The Ultimate HDR Collection
• 30+ Stunning HDR photos of animals

Има различни начини и софтуер, чрез които можем да си създадем HDR изображение, но преди да разгледам някои от тях трябва да разделя това понятие на две – истински HDR и fake HDR. Разликата между двете се крие във възможността HDR да се симулира като се използва само един кадър.

Първо за истинския HDR – този при който трябва камера, статив и малко търпение.
Сложете камерата на статива нагласете нисък exposure и направете един кадър. Без да размествате позицията на камерата вдигнете леко exposure-а и направете още един кадър и така десетина кадъра, като при всеки вдигате с една единица EV. Много е важно да не размествате позицията на камерата, тъй като след това изображенията ще се “наслагват” и за целта те трябва да пасват наложени едно върху друго. До тук със снимането. Свалете снимките и ги вкарайте в Photoshop, но не през Open или Place, а през File > Automate > Merge to HDR Pro (Photoshop CS5), Merge to HDR (Photoshop CS4).

В този диалоговият прозорец трябва да изберете снимките, от които ще правим HDR, след което се отваря на цял екран прозорец с настройки. В този прозорец се случва съществената част от процеса на компилиране на информацията от всичките изображения към едно с High Dynamic Range.

По идея HDR e композиция от няколко EV, а един кадър не съдържа нищо повече от LDR (Low Dynamic Range – 1EV), следователно няма как да се създаде изображение с high dynamic range от един кадър. Това е така, но не точно – прави изключение фактът, че от един кадър може да си създадем fake HDR, чрез HDR Toning (CS5) дори и на 8-битово изображение.

Като казвам Fake HDR имам предвид подобно на HDR изображение създадено само от една снимка (а не от 2 или повече както е при “истинския” HDR). В Photoshop CS5 вече си имаме функцията Fake HDR. Под друго име е, но всъщност това име по би и подхождало. Става дума за Image > Adjustments > HDR Toning. Има съществена разлика между алгоритмите на тониране, но с малко повече разцъкване на Method dropdown менюто, слайдърите и кривата може да получите учудващо добър краен резултат.

След като има HDR изображение, какво пречи да има и HDR видео? Ами явно на тези руснаци нищо не им пречи :). Въпреки че от относително скоро се говори за HDR видео, технологията еволюира и Първото HDR филмче е факт. Филмчето е заснето с два Canon EOS 5D Mark II DSLR от Soviet Montage.

За мен е спорно дали HDR имплементацията в мобилните устройства е кой знае каква екстра за момента, тъй като iPhone 4 например създава Fake HDR и в повечето случай изображението изглежда по-добре, когато се снима без приложено HDR тониране върху него. Не съм го тествал лично, но като чета какво пише из нета стигам до такъв извод. Ако някои е разцъквал тази нова екстра на iOS 4.1 нека да драсне един коментар. Официално само iPhone 4 поддържа HDR функция, но тук може да разберете как да може да направите възможна тази функция и на iPhone 3GS and iPhone 3G.

Тези, които са имали късмета да получат ъпдейт за Android до версия 2.2 (Frozen Yogurt), вече имат възможност да контролират exposure-а, което дава нужния потенциал за създаване на качествени и най-вече истнски HDR изображения. Вероятно в Adnroid 3 (Gingerbread) девелопърите ще запълнят тази ниша – Android приложения за създаване на HDR изображениe от няколко снимки с различен EV. Докато чакаме това да се случи можем само да симулираме HDR-и. Ето две приложения, които правят точно това – Photo Enhance (който има също платена PRO версия) и Camera 360 Pro.

Идеята да се използват няколко EV, за да се коригират екстремно тъмните/светлите зони датира от 1850 година (Gustave Le Gray), когато този пионер в областта е искал да “хване” максимума от хубава гледка небе и море наведнъж. С наличната техника за времето си не е имало стандартен начин да избегне екстремните зони в снимката, затова той използвал един негатив за небето и друг с по-дълъг exposure за морето, след което комбинирал двата негатива.

По-късно през 1930-1940 година е създадено първото HDR изображение от Charles Wyckoff – детайлна снимка на ядрена експлозия, която се появява на корицата на списание Life през средата на 40-те. Charles Wyckoff имплементирал local neighborhood tone remapping, за да комбинира слоеве на различно експонирани филми в една снимка с по-висок dynamic range.

Следващата стъпка в еволюцията на тази техника е избирателното увеличаване и намаляване на контраст и осветеност с dodge и burn. Пример за този период е “Schweitzer at the Lamp” на W. Eugene Smith (1954г.), като е добре да имаме на ум, че създаването на този кадър е отнело 5 дни.

В началото на 80-те, с наличната сила на компютрите от онова време, киноиндустрията създава първия HDRI софтуер. През 1985г. Gregory Ward създава форматът RGBE, който е първият и все още най-използваният формат за HDR.

И така, така, така стигаме до 2005 година, когато излиза Photoshop CS2 и представя функцията Merge to HDR. Появата на тази функция в Photoshop CS2 до голяма степен засилва интереса на всички към HDR, като с лекотата си позволява лесно и бързо да се създават HDR изображения, които до преди това е било доста времеемко и трудно да се възпроизведат с една програма и един фотоапарат.

И още няколко HDR колекции за десерт

• 35 Fantastic HDR Pictures
• Flickr: HDR Collection
• 50+ Fantastic HDR Pictures Collection
• 80 Photographies de Tokyo en HDR
• 500 Big Collection Of HDR Pictures Wallpapers And Tutorials
• 30 Stunning Urban HDR Photos with Creative Commons Licenses

След като сте пипнали нещо по настройките има много бърз начин да се върнете обратно там, не просто обратно в настройките, а точно на това място в настройките, където последно сте пипали нещо. За целта изпозлвайте ctrl + alt + K. За съжаление този трик не работи с останалите приложения от CS5.

Неминуемо работата с raw информация е много по-лека, тъй като параметъра на неразрушителни корекции на изображението е много по-широк в сравнение с 8-битов jpg файл например. Но какво се случва ако искаме да използваме raw файл директно в лейаута? Как да го вмъкнем в InDesign?

Зе целта ще използвам Camera Raw. След като отворя raw файла с Camera Raw в долния десен ъгъл виждам Open Image, което отваря изображението в Photoshop. Ако задържа обаче shift, Open Image бутон се променя на Open Object. Ако продължим с Open Object това ще ни отвори изображението в Photoshop, като единствения слой в документа ще е Smart Object, който съдържа raw файла. Остава да чукнете два пъти върху въпросния smart object слой, за да стартирате автоматично Camera Raw заедно с изображението. Това е начинът лесно да вмъкнете raw файл в psd документ.
(знаете ли, че силата на Camera Raw може да се прилага не само на RAW файлове, но и на TIF и JPG)

А как да го вмъкнем в InDesign?
До тук имаме един PSD файл, съдържащ един единствен слой, който е Smart Object, и в който има непокътнат RAW файл, готов да се едитва по всяко време. Съвместимостта на InDesign с Photoshop документи (PSD) е повече от добра, следователно остава да чукнете ctrl+D и да импортнете psd-to, респективно raw файла в лейаута.

Като place-вате файла в InDesign може да получите следния warning. Спокойно може да го игнорирате и да продължите.

За любопитните – Maximize Compatibility е функция в настройките на Photoshop (Edit > Preferences > File Handling > Maximize PSD and PSB File Compatibility) – когато е включена тази функция увеличава с до 40% обема на файла, като запазва в по разбираем вид част от информацията, като я прави съвместима с по-стари версии. Ето една ситуация – ако отворите файл, който съдържа layer стилове с по-стара версия, която не ги поддържа например Photoshop 2.5 (1992 година – layer styles се появяват за първи път в Photoshop 5 ако не се лъжа) и ако сте запазили файла с Maximize Compatibility, това което ще получите, като резултат от комбинирането на стиловете ще е по-близко като визия до оригинала, благодарение на тази функция. По отношение на Photoshop смятам, че тази функция е абсолютно излишна, но в някои по специфични случаи InDesign си я търси. Може би затова и още не са я разкарали от настройките на Phs.

За да създадете shortcut Foreground Color Picker отидете в Edit > Keyboard Shоrtcuts…, оттам изберете таб Keyboard Shоrtcuts and Menus, след което от падащото меню срещу, което пише “Shortcuts for:” изберете Tools. В Tools логично ще намерите всички инструменти, но след като скролнете най-долу, наред с инструментите ще видите и още нещо – Foreground Color Picker и Background Color Picker.

При мен удобните комбинации по клавиатурата са заети и не ми се щеше да размествам, но заради Color Picker-a направих раместване :). В зависимост от това какво правите с Photoshop този shortcut може както да ви е супер полезен, така и да ви е напълно безмислен, но винаги е добре, когато имаме право на избор.

(знаете ли, че освен на инструменти и на item-и от менюто, shortcut-и могат да се създават и за почти всички менюта към панелите – това може да направите като вместо Tools изберете Panel Menus от падащото меню на “Shortcuts for:“ )

Сещам за топик, за което търся отговор от известно време – как мога да създам shortcut за което и да било “нещо” стоящо зад Window >Extensions менюто. “Нещата” стоящи под Extension се менят динамично в зависимост от това какво е инсталирал юзъра, това е и причината Knowledge, Access CS Live и останалите нещица да липсват в листата за създаване на shortcut-и.

Някои да се сеща за недокументиран shortcut в Photoshop?

Мисълта ми не е конкретно за Drop Shadow и неговата масова ползваемост, а за стиловете като цяло и контролът ни върху тях. До версия CS4 на Photoshop включително, леко ме дразнеше и ме бавеше невъзможността да запазвам настройките, които правя директно в Layer Styles панела. Липсваше ми малкото Save as Default бутонче, което върши чудесна работа в Shadows/Highlights например. В Photoshop CS5 това бутонче най-после се появи за всеки стил от Layer Styles панела под името Make Default, и веднага до него има и Reset to Default, ако все пак си искате настройките по подразбиране.

Възможността да си запазите често използваните стилове в Styles панела естествено си я има, но такива невзрачни бутончета добавени на правилните места, спестяват много време.

Adobe Photoshop Cook from Lait Noir on Vimeo.

Как се постига VIgnette ефект с InDesign?!

Създайте си box, след което вкарайте изображение в него (ctrl+D), след това селектирайте box-а и отидете на Object > Effects > Inner Glow. Това е blending-а, който имитира vignette ефект. Експериментирайте с различни стойности в зависимост от силата на желания ефект.

Предимството тук, за разлика от Photoshop, е че този vignette е гъвкав. Както и да трансформирате box-а, ефектът се преизчислява, докато ако изображението беше вкарано от Photoshop ефектът по няма как да се контролира толкова динамично спрямо промените в лейаута. До сега ставаше дума само за изображения, но този ефект може да се прилага и на box-ове с всякакво съдържание и цел – плътен цвят, градиенти, подложки на текст, фонове, рамки и каквото се сетите друго. Изобщо Objects > Effects е добавка, която си заслужава отделеното внимание.

снимка:  Nico

Как да създадем Vignette ефект с Photoshop?!

Начините за създаване на такъв ефект не са един и два. Може би всеки, който го е правил си има свой си начин с комбинация от селекция, feather и multiply mode на слоя запълнен по крайщата с полупрозрачен черен цвят… но от няколко версии Photoshop си има интегриран инструмент за създаване на Vignette. Въпреки, че името на филтъра можеше да бъде по-интуитивно, функцията не е чак толкова покрита. Просто отворете Filter/Lesn Correction, от дясната страна наред с Distortion, Chromatic Aberration, Transform и останалите възможности ще видите и Vignette. Досадния grid, който виждате върху изображението може да скриете с ctrl+H, за съжаление все още няма начин да е скрит по подразбиране.

През Lens Correction може да променяме осветеността както с положителни така и с отрицателни стойности, което значи, че освен да създаваме можем и да премахваме до известна степен този ефект, ако се е получил неумишлено при снимане. Ако променяте поредица от снимки с едни и същи стойности може да сe улесните като си запазите preset, през падащото меню на Settings, както се вижда на screenshot-а по-горе.

Автор на снимката с мустакатото коте – неизвестен.

Езикът по подразбиране е английски. Предполагам има възможност за добавка и на други езици, но не ми се е налагало да търся как става.

Самата транскрипция става така – отваряте файла с аудиото, което ще сваляте, след което отивате на Windows/Metadata (ctrl+7), там ще видите подменю Speech Transcript. Най-долу на това меню ще намерите бутон Transcribe… Това е бутона!

След като процеса преключи полето Speech Transcript се изпълва с текст. Текст, в който може да се търси, който може да се копира, коригира, и който може да се проследява от коя секунда точно е свален чрез движение по timeline-а на осцилограмата.
Аналогично всичко това се случва и в Premiere.

За преобразуването на сканиран текст към печатан с Acrobat може да хвърлите един поглед тук. Малко повече за метадатата тук.

Ето как става – създайте слой на който впоследствие ще приложите Shadows/Highlights. След като го създадете, направете слоя Smart Object (Layer > Smart Objects > Convert to Smart Object или Filter > Convert for Smart Filters или десен бутон на слоя и избирате Convert to Smart Object). В това конвертиране се крие ключето.

След като сте го направили смарт обект го селектирайте и се качете в менюто на Image > Adjustments – ще видите двете възможности – Shadows/Highlights и Variations. Това са двата adjustment-а, който не са документирани, че могат да се прилагат като Adjustment layer-и, но с този трик го правят без проблем.

Това беше всичко от първата Photoshop Tips седмица в Pixelmind weBlog и както казва човекът от който научих този трик (Scott Kelby) “Who dies with the most tips – wins!” … като за финал едно бонус клипче от Deke Mclelland – 101 Photoshop Tips in 5 Minutes on Adobe TV

Има трик, който позволява да се създава нов текстов слой с цъкване върху съществуващ текст. Когато позиционирате Type Tool-а въхру стария текст и той се промени в режим на редакция,  задръжте shift – това ще ви позволи да създадете нов текстов слой директно върху стария текст.

Има няколко начина да се направи един Background слой – нормален. Стандартният е по подразбиране най-бавният и той е като се чукне два пъти на слоя. След което виждате диалог за нов слой, цъквате ОК и вече може да манипулирате слоя както си искате. Този начин работи, но ако за всяко дребно нещо се отделя по толкова време една на пръв поглед проста задачка може да отнеме в пъти повече време, ако не се използват преки пътища под една или друга форма.

За да спестите време при тази проста команда начините са два:
1. Хванете с мишката катинарчето, което стой срещу надписа Background от дясната страна на Layer панела и го провлачете в кошчето най-долу на самия Layer панел.

2. Вторият и според мен най-бързият е като задържите alt бутона на клавиатурата и цъкнете два пъти върху надписа Background в Layer панела.

Имайте едно на ум, че все пак понякога един слой трябва да е Background, за да заработят нещата.