Междувременно излезна Creative Suite 5.5. Първите въпроси, които се появява след всяка нова версия у потребителя са “какво ново тук?”, “има ли смисъл да го купувам/свалям?”, “по-лаком ли е за памет от предния?”.

За тези, които си купуват софтуера, респективно и adobe-ския има една съществена новина – от сега нататък може да използвате абсолютно легално продуктите от Master Collection без да ги закупувате, а само с абонамент, който абонамент включва всички ъпдейти, които излизат междувременно. Може да избирате измежду приложенията или да се абонирате за цял пакет по избор. Мисля, че това е страхотна идея за малки компании, което позволява много по-малка стартова инвестиция, докато колелото на бизнеса им се завърти по-бързо, за да могат да си позволят закупуването на съответното приложение или пакет. Въпреки, че според мен Adobe целят да спечелят повечко от по-честото ъпдейтване с тези междинни версии, гъвкавостта на абонамента дава повече опции на юзърите за намаляване на разходите за софтуер, било то на месечна или годишна база.

С този рилийз Adobe разбиват цикъла на ъпдейт на продуктите си през 18 месеца. От сега нататък този цикъл ще е през 24 месеца, като междувременно ще излизат съществени ъпдейти като този през по-малки периоди от време. Има една много съществена тенденция, която оказва натиск върху излизането на подобни ъпдейти – много скоростното развитие на мобилните устройства и в частност таблети и смартфони. Възможностите, които тези устрйства имаха преди година са в пъти по-големи в момента и предполагам ще бъдат в пъти по-големи след още половин година (с внедряването на дву и четири ядрени процесори в мобилни устройства), същото, макар и леко по-забавено развитие имат и операционните системи Android, iOS (май са това само…Blackberry извън USA не се представя на ниво).

Ъпдейта с абонамента може да е добра новина за финансовия отдел, но какви са добрите новини от версия 5.5 за всички, които използват Creative Suite?
По отношение на Photoshop – революция откъм интеграция с таблети - Adobe Photoshop Touch Software Development Kit (SDK) дава стабилна основа на девелопърите в създаването на приложения, които да комуникират с Photoshop през Android, iOS, и идващият Blackberry Playbook устройства. Дали това не е началото на края на таблетите на Wacom? Още е рано да се говори за това мисля.

Adobe представиха и 3 iPad приложения, които демонстрират креативните възможни за интеграция на iPad в работната среда на Photoshop - Adobe Color Lava for Photoshop, Adobe Eazel for Photoshop and Adobe Nav for Photoshop.

По отношение на уеб потребителите посоката на развитие на CS5.5 е мобилният пазар и по-конкретно ъпдейт на webkit енджина, солидна интеграция на HTML5 и CSS3 към Dreamweaver, jQuery mobile framework интеграция за браузър-базирано съдържание, PhoneGap framework интегриран с Dreamweaver (extension), Multiscreen Preview панел за мултиплатформено тестване на едно и също съдържание. Добавен е Adobe Flash Builder 4.5 Premium и Flex 4.5 framework, включващ мобилна поддръжка.

InDesign също е адаптиран към употреба с таблети, добавена е и поддръжка на видео, аудио, 360 градусови снимки, интеграция с HTML5, както и подобрения по отношение на итеграцията му с Adobe Digital Publishing Suite.

Новостите, които Creative Suite 5.5 носи със себе, далеч не се изчерпват с описаното в по-горните редове. Вероятно всеки от нас ще намери по нещо полезно, което да ускори и улесни ежедневните ни таскове, но ми се струва, че ъпгрейда ще е най-вече заради интеграцията на пакета с мобилни устройства, която до момента не беше особено застъпена. CS5.5 ще се появи на пазара в началото на май.

Интерфейсът е значително преработен, по-минималистичен, оптимизиран JavaScript енджин JaegerMonkey, поддръжка на WebGL както и разбира се подобрена поддръжка на HTML5 и CSS3. Изкефи ме вградената възможност за намаляне на табовете до размера на favicona (pin/unpin tab), която до сега се постигаше с различни плъгини. След първо тестване бих казал, че е бърз, изчистен и лек.

Може да си ъпдейтнете FF през официалния сайт. Дори и да се появят някакви бъгове в последната минута, те ще се фикснат автоматично след следващия ъпдейт.

VP8 е технология, която прилага високоефективна компресия на видео и звук. Ако се наложи сред конкурентите, WebM значително би намалил времето за трансфер на видео, както и би увеличил скоростта на зареждане (същата цел стои и зад WebP). Google залагат на този формат, тъй като първо е доста п0-ефективен от H.264 и второ – вече притежават компанията, която го разработва (On2 Technologies). Лекотата на зареждане, open-source технологията и ефективността стоят и зад решението на Google да предпочитат Vorbis за аудио компресия пред останалите опции, въпреки че не претежават компанията, която го разработва (Xiph Foundation).

[офтопик: Какво знаете за алгоритъма на Unsharp Mask?]

За момента WebM има баузърна поддръжка от Chrome 6, FF4 beta1 и Opera 10.6. Google планират да стартират поддръжката му в и следващият ъпдейт на Android 2.3.3. Вероятно за в бъдеще Chromium и Android постепенно ще започнат да се препокриват в поддръжката си, което би било добре подготвена почва за сливането им някъде в обозримо бъдеще.

Поддръжката на формата в Gingerbread и решението на Google да прекъсне възможността за синхронизация между контактите ми в gmail и тези от Facebook акаунта ми са още две причини да не чакам официален ъпдейт, а да се върна отново на Gingerbread, и да се надявам да се появи официално и за Desire.

ъпдейт1: YouTube преминава към WebM

За момента поддръжката на WebP не е широко разпространена сред модерните браузъри, като изключим Chrome 9, но се говори за скорошна поддръжка и от друг WebKit браузър (Safari), с възможност за прозрачност и алфа канали. Също има и плъгин (Weppy) за браузърите под Mac OS X, с който WebP става достъпен за Mac юзърите за момента.

На този адрес може да видите галерия със съпоставени едно до друго jpg и webp изображения http://code.google.com/speed/webp/gallery.html. Единствено с Chrome моье да се видят под Win за момента – естествено ако сте с Internet Explorer няма шанс да видите новия формат скоро, а и не знам какво чакате, а не смените IE с някой модерен браузър – уверявам ви необходимо е и ще ви е от полза!

За да конвертирате например .png в .webp са нужни две неща – конвертор и един ред код. Конверторът може да свалите от тук, а тук може да се запознаете със синтаксиса.

Дали има и по-лесен начин за създаване или конвертиране на изображение в .webp? Разбира се има плъгин за Photoshop :), който може да свалите от тук.

WebP използва механизъм за компресия базиран на блоково предвиждане. Всеки блок се предвижда от три блока над него и един от ляво, като предвидените стойности се съпоставят с актуалните и се кодира само разликата помежду им. Тази разлика се компресира в 4×4 пиксела субблокове с алгоритми с фиксирана точка, за да се избегнат грешки при закръгляне. WebP използва и променливи блокови размери. Блоковото декодиране се осъществява от ляво на дясно и от горе на долу.

[прочете ли Войната на форматите?]

Смятам, че форматът има шанс, тъй като е базиран на Open Source технологии, които залагат стабилна основа за развитието му. От октомври, когато първо webp беше анонсиран, до сега вече виждаме поддръжка от Chrome 9, както и нещо много съществено – Photoshop плъгин. Сигурен съм, че не сме далече от момента, в който webp ще се поддържа и от Safari, Opera и Firefox и може би тогава ще започнем да усещаме как форматът бавно започва да отнема от господството на jpeg.

Да уточня – добавката работи на InDesign CS5 или по-висока версия. Swf файлът, които прави цялата шашма е архивиран с 7z.

За да си имате един лек и никак не лош браузър в InDesign е нужно да направите 1-2 елементарни неща. Вземете този swf файл и го копирайте в директория C:/мястото където е инсталиран Adobe InDesign CS5 \Plug-Ins\Panels. Ако не намирате директория Panels в Plug-Ins просто я създайте. Рестартирайте InDesign и отворете новия си InDesign браузър от Window > Extensions > tomaxxiBROWSE.

кредит: indisnip.wordpress.com

HDR е съкращение от High Dynamic Range. Това е изображение, което съдържа много по-голям диапазон цветове (обикновено придружени с много силен контраст), от обикновена снимка. Цветовете в HDR изображението са много близки до нивото на възприятие на цветове, което човешкото око притежава. Понякога HDR-ите изглеждат сякаш някой е попрекалил с Shadows/Highlights или с High Pass Sharpening, но техниката на създаване е съвсем друга.

Динамичният диапазон от цветове във фотографията се измерва в EV (Exposure Values), които още се наричат stops, между най-светлите и най-тъмните части в изображението. Увеличение с един stop или EV е удвояване на количеството светлина, резултатът от което е по-осветено изображение.

HDR е композиция от най-малко две изображения снимани с различен EV (stops), като използваме информацията от всички изображения, за да създадем диапазон от осветеност и цветове близки до тези, които човешкото око е способно да възприеме. Използвах думата снимани неслучайно, тъй като от един единствен RAW файл също може да се извлече информация, която да ни даде изходни изображения с различен exposure, но това е по-особен случай и за него ще стане дума малко по-късно. Именно поради факта, че никоя камера не може да извлече такъв широк диапазон цветове се налага да заснемем няколко кадъра и да ги сглобим в едно изображение наситено с тонове и нюанси. В този ред на мисли колкото повече кадри с различен exposure имаме, толкова по-наситена с цветове снимка ще си сглобим след правилното сплитане на светли, средни и тъмни зони от кадрите, с които разполагаме. Ако например разполагаме с 12 кадъра в резултат ще получим 32-битово изображение с 12 EV, с други думи голямо количество информация за манипулация на цветовете във всеки пиксел и с помощта на добър алгоритъм, какъвто Photoshop CS5 притежава ще получим изображение с много цвят, много контраст и много детайли както в най-светлите, така и в най-тъмните зони.

Няколко колекции с HDR изображения – красота!

• Awesome HDR Portraits
• 75 Stunning HDR Images: The Ultimate HDR Collection
• 30+ Stunning HDR photos of animals

Има различни начини и софтуер, чрез които можем да си създадем HDR изображение, но преди да разгледам някои от тях трябва да разделя това понятие на две – истински HDR и fake HDR. Разликата между двете се крие във възможността HDR да се симулира като се използва само един кадър.

Първо за истинския HDR – този при който трябва камера, статив и малко търпение.
Сложете камерата на статива нагласете нисък exposure и направете един кадър. Без да размествате позицията на камерата вдигнете леко exposure-а и направете още един кадър и така десетина кадъра, като при всеки вдигате с една единица EV. Много е важно да не размествате позицията на камерата, тъй като след това изображенията ще се “наслагват” и за целта те трябва да пасват наложени едно върху друго. До тук със снимането. Свалете снимките и ги вкарайте в Photoshop, но не през Open или Place, а през File > Automate > Merge to HDR Pro (Photoshop CS5), Merge to HDR (Photoshop CS4).

В този диалоговият прозорец трябва да изберете снимките, от които ще правим HDR, след което се отваря на цял екран прозорец с настройки. В този прозорец се случва съществената част от процеса на компилиране на информацията от всичките изображения към едно с High Dynamic Range.

По идея HDR e композиция от няколко EV, а един кадър не съдържа нищо повече от LDR (Low Dynamic Range – 1EV), следователно няма как да се създаде изображение с high dynamic range от един кадър. Това е така, но не точно – прави изключение фактът, че от един кадър може да си създадем fake HDR, чрез HDR Toning (CS5) дори и на 8-битово изображение.

Като казвам Fake HDR имам предвид подобно на HDR изображение създадено само от една снимка (а не от 2 или повече както е при “истинския” HDR). В Photoshop CS5 вече си имаме функцията Fake HDR. Под друго име е, но всъщност това име по би и подхождало. Става дума за Image > Adjustments > HDR Toning. Има съществена разлика между алгоритмите на тониране, но с малко повече разцъкване на Method dropdown менюто, слайдърите и кривата може да получите учудващо добър краен резултат.

След като има HDR изображение, какво пречи да има и HDR видео? Ами явно на тези руснаци нищо не им пречи :). Въпреки че от относително скоро се говори за HDR видео, технологията еволюира и Първото HDR филмче е факт. Филмчето е заснето с два Canon EOS 5D Mark II DSLR от Soviet Montage.

За мен е спорно дали HDR имплементацията в мобилните устройства е кой знае каква екстра за момента, тъй като iPhone 4 например създава Fake HDR и в повечето случай изображението изглежда по-добре, когато се снима без приложено HDR тониране върху него. Не съм го тествал лично, но като чета какво пише из нета стигам до такъв извод. Ако някои е разцъквал тази нова екстра на iOS 4.1 нека да драсне един коментар. Официално само iPhone 4 поддържа HDR функция, но тук може да разберете как да може да направите възможна тази функция и на iPhone 3GS and iPhone 3G.

Тези, които са имали късмета да получат ъпдейт за Android до версия 2.2 (Frozen Yogurt), вече имат възможност да контролират exposure-а, което дава нужния потенциал за създаване на качествени и най-вече истнски HDR изображения. Вероятно в Adnroid 3 (Gingerbread) девелопърите ще запълнят тази ниша – Android приложения за създаване на HDR изображениe от няколко снимки с различен EV. Докато чакаме това да се случи можем само да симулираме HDR-и. Ето две приложения, които правят точно това – Photo Enhance (който има също платена PRO версия) и Camera 360 Pro.

Идеята да се използват няколко EV, за да се коригират екстремно тъмните/светлите зони датира от 1850 година (Gustave Le Gray), когато този пионер в областта е искал да “хване” максимума от хубава гледка небе и море наведнъж. С наличната техника за времето си не е имало стандартен начин да избегне екстремните зони в снимката, затова той използвал един негатив за небето и друг с по-дълъг exposure за морето, след което комбинирал двата негатива.

По-късно през 1930-1940 година е създадено първото HDR изображение от Charles Wyckoff – детайлна снимка на ядрена експлозия, която се появява на корицата на списание Life през средата на 40-те. Charles Wyckoff имплементирал local neighborhood tone remapping, за да комбинира слоеве на различно експонирани филми в една снимка с по-висок dynamic range.

Следващата стъпка в еволюцията на тази техника е избирателното увеличаване и намаляване на контраст и осветеност с dodge и burn. Пример за този период е “Schweitzer at the Lamp” на W. Eugene Smith (1954г.), като е добре да имаме на ум, че създаването на този кадър е отнело 5 дни.

В началото на 80-те, с наличната сила на компютрите от онова време, киноиндустрията създава първия HDRI софтуер. През 1985г. Gregory Ward създава форматът RGBE, който е първият и все още най-използваният формат за HDR.

И така, така, така стигаме до 2005 година, когато излиза Photoshop CS2 и представя функцията Merge to HDR. Появата на тази функция в Photoshop CS2 до голяма степен засилва интереса на всички към HDR, като с лекотата си позволява лесно и бързо да се създават HDR изображения, които до преди това е било доста времеемко и трудно да се възпроизведат с една програма и един фотоапарат.

И още няколко HDR колекции за десерт

• 35 Fantastic HDR Pictures
• Flickr: HDR Collection
• 50+ Fantastic HDR Pictures Collection
• 80 Photographies de Tokyo en HDR
• 500 Big Collection Of HDR Pictures Wallpapers And Tutorials
• 30 Stunning Urban HDR Photos with Creative Commons Licenses

Преди дни излезе втората версия на Configurator, в която логично възможностите му се разгръщат. Същевременно с това създателите му са запазили съвместимостта на новата версия с предходната (по-долу ще драсна една подробност за съвместимостта)! Една от най-съществените добавки е възможността му да създава панели не само за Photoshop, но и за InDesign – готинко а !:) Случайност или не, Configurator е вторият инструмент, което се “разширява” до толкова отвъд Photoshop CS5, че достига и InDesign CS5 – другият подобен инструмент е Mini Bridge (още познат като File Browser от Photoshop 7).

В тази версия вече има възможност да се моделират не само функции от Photoshop – благодарение на embed-натия WebKit в CS5 панелите могат да съдържат и HTML. С няколко реда html код например може да се създаде туториал или някакво пояснение. Ами видео? След като engine-а стоящ зад всичко това е WebKit нормално е да има и видео поддръжка. Като споменах туториали има още нещо много полезно в тази връзка – вече може само с един а href таг, без никакво друго писане на код, да се извика Photoshop функция през html, съдържащ се в панел. За да извикате например команда File/Open използвайте <a href=adobe://photoshop.cs5/Main/File/Open>Отвори документ</a>.

Добавена е и поддръвка на табове, popup панели, feature search widget, и accordion менюта в панел – започва ли Configurator 2.0 все повече да ви прилича на една среда за създаване на мини сайтчета в панели? И самият интерфейс от дясно ми напомня малко на FlashBuilder (Flex). :)

Относно съвместимостта му с предходната версия
Панели създадени с Configurator 1.0 не могат да бъдат импортнати директно във Photoshop CS5. Естествено няма да загубите и бит от панелите, които сте създали просто трябва да направите една стъпка повече, за да ги направите разбираеми за CS5. Отворете source файла на създадения с първата версия панел (обикновено това е *.gpc файл, който като всеки source файл е желателно да не се трие) с Configurator 2.0 и експортнете панела отново. След като го сторите може да го преместите в C:\Program Files\Adobe\{Adobe Photoshop CS5}\Plug-ins\Panels и да си го ползвате със здраве и с CS5.

Ресурси

• За да отворите Configurator 2.0 трябва да имате инсталирана среда – Adobe Air
• User Guide за Configurator 2.0 (pdf файл)
• Configurator 2.0 Installer

• Adobe Browser Lab
• Adobe CS Review
• Acrobat.com
• Adobe Story
• SiteCatalyst NetAverages

Да се спрем на статистиката и тенденциите, които биха заинтересували всеки дизайнер/девелопър, който иска да е в крак с постоянно променящата се интеренет среда – инструментът за това се нарича SiteCatalyst NetAverages. Ако до сега е трябвало да търсите на различни места всеки път, информация за това “кой е най-използваният браузър и съответно коя версия” или ” какъв пазарен дял е спечелил Chrome за краткото време  от което е излезнал” или “какъв % юзъри са използвали резолюция 1024×768 през февруари в световен мащаб”, всякакви подобни тенденции и движения спрямо предходни месеци, вече може да намерите на едно място в SiteCatalyst NetAverages.

Услугата предлага както информация за десктоп машини, така и за мобилни устройства. Освен това може да си настроете акаунта да ви изпраща e-mail известие, когато някои от параметрите е достигнал предварително дифинирано от вас ниво.

*CS LIVE не присъства изнесена в интерфейса на някои от приложенията, но е интергрирана функция във всички CS5 пакети (Design Standart и Premium, Web Premium, Production Premium и естествено Master Collection)

Езикът по подразбиране е английски. Предполагам има възможност за добавка и на други езици, но не ми се е налагало да търся как става.

Самата транскрипция става така – отваряте файла с аудиото, което ще сваляте, след което отивате на Windows/Metadata (ctrl+7), там ще видите подменю Speech Transcript. Най-долу на това меню ще намерите бутон Transcribe… Това е бутона!

След като процеса преключи полето Speech Transcript се изпълва с текст. Текст, в който може да се търси, който може да се копира, коригира, и който може да се проследява от коя секунда точно е свален чрез движение по timeline-а на осцилограмата.
Аналогично всичко това се случва и в Premiere.

За преобразуването на сканиран текст към печатан с Acrobat може да хвърлите един поглед тук. Малко повече за метадатата тук.

Наскоро се шумна и за продукт със същото име (Wave) от Adobe.

При разработката на  Internet Explorer 8 Microsoft са наблегнали на сигурността. Сякаш съм го чувал и за предните версии, но не мога да ги похваля от това, което съм видял до тук. Ще се радвам времето да покаже, че с вмъкването например на InPrivate Browsing, Blacklist definitions във версия 8 отговорниците по сигурността са дръпнали браузъра напред, колкото и това да звучи условно. Още повече ще се зарадвам, ако css усъвършенстването на IE8 ни съкрати работата по “нагаждане” на почти всеки проект към този браузър.

Automatic Crash Recovery и разни тулове за дебъгване едва ли ще впечатлят много хора при наличието на толкова много плъгини за Firefox.

Тъй като използвам IE само за тестове има нещо в него, което ме дразни още от самата му инсталация – това е фактът, че не ми дава избор да инсталирам новата версия, като запази тази която имам вече инсталирана. Все пак старите версии ми трябват, за да мога да изтествам, това което правя – както знаем понякога на всяка различна версия IE един проект изглежда по различен начин.
До сега се справях с този проблем като използвах MultipleIEs (може да погледнете и тук), за да мога да инсталирам по-стари версии на една машина за тест. Този софтуер съдържа до IE версия 6. Сега след като 7-ма версия ми е презаписана с новата 8-ма, не ми остава друго освен  да чакам ъпдейт на MultipleIEs, за да мога да имам версия 7 и 8 едновременно инсталирани на една машина. Добре, че поне на лаптопа си оставих IE7, за да не съм съвсем неподготвен, когато някои клиент се обади и започне с думите “уеб сайтът изглежда странно”.

Кои браузъри използвам аз ли?! Chrome и Firefox под Windows. Въпреки, че Chrome за мен е браузъра, който ще диктува тази пазарна ниша в средносрочен план (5-10 години) не искам да го сравнявам с останалите.
Да използвам Firefox ми е като навик от който не мога да отвикна бързо, а и никой друг браузър за момента не може да ми предложи плъгин като Web Developer Toolbar.
Въпреки че за старата версия на Safari под Mac OSX не бих я похвалил, но впечатленията ми от първото Safari (версия 4) съвместимо с Windows са много добри.

При оптимизация за по стари версии на IE препоръчвам Save the Developers.

ъпдейт 1: няколко седмици след като се появи 8-цата започва да се чува и за 8.1, което е много добър знак за желание за промяна от една страна и доказателство, че има още много да се пипа по Internet Explorer, за да се превърне в конкурентно способен браузър и да има бъдеще, отвъд default-ното му предоставяне с Windows.

ъпдейт 1: 15+ amazing anti IE resources