След пожеланията направо от краката за главата се сетих за един увеличаващ продуктивността трик, който Terry White демонстрира преди повече от година. Става дума за визитки, а когато стане дума за визитки всеки има някакъв добър или лош опит, докато намери правилната печатница, като например проблеми с обли ръбчета, проблеми с криво рязане, проблеми с цветове (за жалост на малко места работят с цветови профили и обръщат внимание на точността на цветовете). Също когато ще се печата една проста визитка, в някои печатници изискват файла подреден в съответния формат (А3, А4 или някакъв по-крив размер), което ми е малко абсурдно, тъй като би трябвало всяка печатница да си има някои, които да нареди визитката по съответните изисквание, вместо да занимава клиента с глупости. Но това все пак се случва, а когато се случва следващия трик ме улеснява.

Често използвам такъв workflow, когато трябва да предам “подредена” визитката. Правя си нов файл А4 в Illustrator. Създавам визуалната част на визитката (подложката) в Photoshop, след което импортвам PSD файла в Illustrator. След като съм импортнал файла в Illustrator добавям отгоре текстовата част. Текстът не го правя в Photoshop, тъй като искам да си оставя възможност да го променям както си искам, и то така, че да мога да върна всяка промяна по всяко време без да използвам history панел. В един момент имам готова визитка, текст + визия, които групирам в един обект Object > Group (Ctrl+G).

Тук идва моментът с подреждането на визитките по цялата площ на A4. Вариант е да се дублицира вече групираният обект, така се получават два визитки. След което да се трансформира отново ( Transform Again ctrl+D), като по този начин се запази разстоянието от последото дуплициране и вече имаме 3 визитки на ред. Групираме реда, дублицираме отново и имаме два реда и още един път ctrl+D и стават 3 x 3. Не е чак толкова бавно, но ако имате една и съща визитка с 15 различни текста за 15 човека и това трябва да се едитне по 9 пъти на всеки. Тогава вече става “къде ми отиде следобеда”. Естествено има и по-гъвкав начин като се използва Effect > Distort & Transform > Transform.

След като сте вмъкнали визитката в Illustrator, сложили сте текста и сте групирали всичко това в един обект отидете на Effect > Distort & Transform > Transform. В моя случай съм избрал групираният обект да се дублицира вертикално 2 пъти.

След което селектирайте отново обекта от който започна всичко, и отново отидете на Effect > Distort & Transform > Transform. Ще получите въпрос дали искате да apply-нете ефекта още веднъж. Отговорете положително като изберете Apply New Effect. Tози път правя две копия хоризонтално. Обърнете внимание, че при второто прилагане на ефекта, въздействието му не e само върху групирания обект, но и върху двете копия вертикално.

Ефектите, които приложихме могат да се едитнат по всяко време тъй като са live ефекти. За да промените стойностите на трансформацийте селектирайте обекта и отворете Appearance панела Window > Appearance (Shift+F6).

Сега вече имам 9 копия от визитката на равни разстояния вертикално и хоризонтално. Ако обаче погледна outline-а на тези 9 копия (View > Preview / ctrl+Y) виждам единствено обекта който първоначално импортнах. Което значи само едно – всички тези обекти са производни на този обект и всяка промяна по този обект автоматично ще се приложи на всички останали. Това е и причината да добавя текста в Illustrator.

Това не е всичко – стойностите на тези трансформации могат да се запазят в Graphic Styles (Shift+F5), за да може да ги приложите за секунда, ако ви се наложи отново след месец, два или година.

Този трик има доста широко поле на употреба, аз показах само начина, вие пригодете тези възможности към текущите изисквания или просто импровизирайте.

Терминът Preflight идва от навика на пилотите на самолети да си създават дълъг списък с отметки, които трябва да се изпълнят преди да вдигнат самолета :) – Pre (преди), Flight (полет).

Един от неприятните моменти за всеки графичен дизайнер е моментът, в които работата по конкретен проект е завършена, файловете са изпратени към печатницата и точно проектът е почти на финала да се получи обаждане от печатницата от сорта “има проблем с резолюцията или формата на файловете, които ни изпратихте” или “spot цветовете са повече от допустимото” или “има непропорционално оразмерени изображения в лейаута” или “има снимки със сгрешен профил” или “минималният stroke size не е изпълнен”…..грешки и пропуски се случват особено, когато крайният срок е “за вчера”, но когато се отстраняват навреме се пестят доста нерви, време и средства.

Преди няколко седмици правих реклама за печат в българското издание на Playboy (формат A4) – изискванията на печатницата бяха буквално 1 страница A4 формат. След като клиентът ми ги връчи и ги изчетох си казах “Защо просто не дадоха един preflight с тези изисквания, за да ни е по-лесно на всички”.

И в крайна сметка какво е preflight?!

В Preflight профила се описват техническите изисквания, на които документът трябва да отговаря, за да се избегне проблем при печата (проблем с шрифтове, резолюция и тн…). Preflight профилът се създава, за да провери всичко, което колегите от печатницата са преценили, че се нуждае от проверка в един pdf и съответно или да покаже проблемните моменти в файла (грешките в документа) или да потвърди, че всичко е ОК. С тази проверка може да се уверите, че няма да получите от онези обаждания, че нещо не е наред, стига всичко да е описано както трябва в Preflight профила.

Preflight алгоритъма е пренаписан за InDesign CS4 (също като links панела) и промените са явни. В CS4 preflight функцията вече не се намира в File менюто. Може да достъпите preflight панела през Windows > Output > Preflight (alt + shift + ctrl + F).

В CS4 си имаме и Live Preflight – визуална индикация за проверка в реално време намираща се в долния ляв ъгъл на документа.

Как да създадем Preflight профил с InDesign CS5?

Отворете Windows > Output > Preflight (alt + shift + ctrl + F), чукнете на триъгълника в горния десен ъгъл на панела, за да достъпите менюто към панела и оттам Define Profiles.

След което ще видите следния диалогов прозорец.

Тук е мястото, където се дифинират изискванията, срещу които впоследствие при проверката ще бъде съпоставян документът. За да дефинирате нов профил цъкнете плюсчето в долния ляв ъгъл, дайте интуитивно име на новия профил, отметнете настройките от дясно и go go go.

Как да изпратим Preflight профила?

Понякога се налага preflight профилът да се изпрати на всички дизайнери от екипа, в други случаи се налага да го “прилепим” към документа (да се embed-не) – какво правим тогава? За да експортнем preflight профилът отиваме долу в ляво на диаловия прозорец и оттам Export Profile. Ще се запази файл с разширение *.idpp (InDesign Preflight Profile).

Ако имате външен idpp файл, за да проверите документ трябва да го load-нете, което става през Load Profile…

Сещате се какво прави Embed Profile – вмъква профила в документа. Така не се налага при нужда той да се изпраща отделно.

Ако искате да проверите само отделни страници от документа може да го направите като ги въведете в долния десен ъгъл на Preflight панела.

След като сме дефинирали профила и критериите в него, дали сме му интуитивно име, остава да кажем на документа, че искаме да го проверим. Пак в Preflight панела от горния десен ъгъл избираме правилния профил, долу от дясната страна избираме страниците, горе вляво слагаме отметка на ON, за да активираме проверката, и след секунда ще видим крайния резултат. Той ще изглежда нещо такова като следващата картинка. За да видите повече подробности за генерираната грешка чуквате на нея и отдолу се изписва в детайли какъв е проблема и евентуални варианти за неговото отстраняване.

Най-вдясно на всяка изписана грешка се генерира линк (цифра), който води към грешката в документа – стойността на цифрата е всъщност страницата на която се намира грешката.

От версия 6 насам Acrobat Professional също притежава Preflight алгоритъм. В настоящата си версия 9 той е много по-мощен от аналога си в InDesign.

Мисълта ми не е конкретно за Drop Shadow и неговата масова ползваемост, а за стиловете като цяло и контролът ни върху тях. До версия CS4 на Photoshop включително, леко ме дразнеше и ме бавеше невъзможността да запазвам настройките, които правя директно в Layer Styles панела. Липсваше ми малкото Save as Default бутонче, което върши чудесна работа в Shadows/Highlights например. В Photoshop CS5 това бутонче най-после се появи за всеки стил от Layer Styles панела под името Make Default, и веднага до него има и Reset to Default, ако все пак си искате настройките по подразбиране.

Възможността да си запазите често използваните стилове в Styles панела естествено си я има, но такива невзрачни бутончета добавени на правилните места, спестяват много време.

Как се постига VIgnette ефект с InDesign?!

Създайте си box, след което вкарайте изображение в него (ctrl+D), след това селектирайте box-а и отидете на Object > Effects > Inner Glow. Това е blending-а, който имитира vignette ефект. Експериментирайте с различни стойности в зависимост от силата на желания ефект.

Предимството тук, за разлика от Photoshop, е че този vignette е гъвкав. Както и да трансформирате box-а, ефектът се преизчислява, докато ако изображението беше вкарано от Photoshop ефектът по няма как да се контролира толкова динамично спрямо промените в лейаута. До сега ставаше дума само за изображения, но този ефект може да се прилага и на box-ове с всякакво съдържание и цел – плътен цвят, градиенти, подложки на текст, фонове, рамки и каквото се сетите друго. Изобщо Objects > Effects е добавка, която си заслужава отделеното внимание.

снимка:  Nico

Как да създадем Vignette ефект с Photoshop?!

Начините за създаване на такъв ефект не са един и два. Може би всеки, който го е правил си има свой си начин с комбинация от селекция, feather и multiply mode на слоя запълнен по крайщата с полупрозрачен черен цвят… но от няколко версии Photoshop си има интегриран инструмент за създаване на Vignette. Въпреки, че името на филтъра можеше да бъде по-интуитивно, функцията не е чак толкова покрита. Просто отворете Filter/Lesn Correction, от дясната страна наред с Distortion, Chromatic Aberration, Transform и останалите възможности ще видите и Vignette. Досадния grid, който виждате върху изображението може да скриете с ctrl+H, за съжаление все още няма начин да е скрит по подразбиране.

През Lens Correction може да променяме осветеността както с положителни така и с отрицателни стойности, което значи, че освен да създаваме можем и да премахваме до известна степен този ефект, ако се е получил неумишлено при снимане. Ако променяте поредица от снимки с едни и същи стойности може да сe улесните като си запазите preset, през падащото меню на Settings, както се вижда на screenshot-а по-горе.

Автор на снимката с мустакатото коте – неизвестен.

В Photoshop има голям брой улеснения, които обикновено не са изнесени на най-видимите места, но когато се поровиш из менюта, триъгълници по ъглите и комбинация на всичко това с alt и shift. Същият е случая и тук – опцията, която позволява такова намаляне на изображение до определени пиксели да се случи бързо и лесно се кавза Optimize to File Size. Ще я намерите като влезнете в Save for Web & Devices ( File > Save for Web & Devices ). Оттам чуквате на малкия триъгълник, който се намира от дясно на падащото меню Preset и ще видите опция Optimize to File Size.

Като чукнете на нея остава да въведете желания размер.

Резултатът от оптимизирането на аватарът, който беше повода за този пост може да видите тук.

Добавка за финал – три отлични поста за оптимизация на JPEG и PNG от Smashing Magazine:
Clever JPEG Optimization Techniques
Clever PNG Optimization Techniques
PNG Optimization Guide: More Clever Techniques

Предполагам и се надявам тази отметка да е реалност в Photoshop CS5, който чакаме с нетърпение на пролет. Малко след като се заформи дискусията се появи временно решение – панел, който бързо и лесно изчиства слоевете от думичката copy, като има възможност copy да се премахне от всички слоеве или само от селектираните.

Скриптът е правен с Configurator. Инсталацията е елементарна – сваляте mxp файла и го стартирате с Adobe Extension Manager. След което във Photoshop под Window > Extensions ще намерите RemoveCopy.

В случай, че искате да използвате само скрипта без панел или разполагате само с CS3, вариантът за вас е този.

кредит и screenshot: John Nack

Още една оптична илюзия, която доказва как понякога стойностите на цветовете не са точно това което си мислим че са – http://bit.ly/JICuB [Via] 9-те делфина също доказват идеите за намеса на “опит/преживяно” и настроение във възприятията ни. Доколко стойността на цвета е това, което си мислим, преценете сами след като изгледате това видео.

Друг начин все пак има. Изберете Text Tool-а, задръжте alt и цъкнете някъде из документа – ще видите диалогов прозорец в който може да си въведете точния размер на параграфа.

Има няколко начина да се направи един Background слой – нормален. Стандартният е по подразбиране най-бавният и той е като се чукне два пъти на слоя. След което виждате диалог за нов слой, цъквате ОК и вече може да манипулирате слоя както си искате. Този начин работи, но ако за всяко дребно нещо се отделя по толкова време една на пръв поглед проста задачка може да отнеме в пъти повече време, ако не се използват преки пътища под една или друга форма.

За да спестите време при тази проста команда начините са два:
1. Хванете с мишката катинарчето, което стой срещу надписа Background от дясната страна на Layer панела и го провлачете в кошчето най-долу на самия Layer панел.

2. Вторият и според мен най-бързият е като задържите alt бутона на клавиатурата и цъкнете два пъти върху надписа Background в Layer панела.

Имайте едно на ум, че все пак понякога един слой трябва да е Background, за да заработят нещата.

Думата интерактивност приема различни измерения по смисъла на интеграция в PDF файл, но в общия случай е комуникация между документа и юзъра.

• Може да се постигне с Flash файл вмъкнат в PDF документа.
• Може да се постигне чрез скриптове и различни трикове през InDesign, LiveCycle или Acrobat Pro.

Доколкото разбрах въпроса от коментара (дано съм разбрал правилно) ме питаш как може в PDF файл да се направи като минеш с мишката върху някакъв елемент той да си променя вида. С други думи как да се сложи rollover state на елемент през InDesign. Ето как – за целите на примера си направих два файла в Photoshop. Един малък черен квадрат за Normal State и един малко по-голям за Over State. Ако си разцъквал поне малко Dreamweaver или Fireworks може би вече се сещаш какво следва.
Създай си нов документ в InDesign (File > New). От тук File > Import (ctrl + D) и избери да вкараш картинката с малкото квадратче в InDesign.

Сложи я на произволно място. За момента тази картинка е обект за InDesign. Трябва да я конвертираш в бутон. Чукни на картинката с десен бутон и избери Interactive > Convert to Button.

След като си я конвертирал можеш да и промениш RollOver състоянието. Отвори си Buttons панела Window > Interactive > Butons, за да се ориентираш какво се случва със изгледа на различните състояния. По подразбиране те са еднакви. Следва ти да окажеш, че искаш като минеш с мишката върху бутона той да се променя. Селектирай бутона, чукни на Rollover в Buttons панела, от падащото меню на Event си избери OnRollOver, цъкни ctrl + D, за да импортнеш картиката, с която искаш да се сменя когато мишката мине отгоре.

Остава да експортнеш един PDF, за да видиш дали се е получило. Ако следваш поредността както описах няма начин да не стане. За да се забъркаш в детайли с Buttons панела, хвърли един поглед на функциите, който се крият зад падащото меню на Event и плюсчето на Actions.

Пуснах ти прост пример показан с две квадратчета, но мисля че принципът е ясен. Ако си разгърнеш фантазията можеш да създадеш yoy PDF с помощта на Buttons панела и малко Photoshop. По същия начин можеш да манипулираш и обекти създадени изцяло в InDesign, само трябва да ги направиш бутони – Buttons панелът си го изисква, за да работи.

Това е принципът за подобна интерактивност в InDesign. Относно вмъкване на Flash анимация – възможностите са неограничени.

Надявам се съм разбрал правилно въпроса ти, но и да не е така предполагам има и други, на които не им се е налагало да създават в PDF интерактивност, типична за уеб пространството. Все пак PDF може – нали затова е Portable Document Format.

В предния пост говорих за една не толкова популярна, но понякога животоспасяваща отметка Layer Mask Hide Effects. Малко над нея в Blending Options на слоя се намира падащото меню на Knockout, в което се крият 3 възможности – none, shallow и deep.

None е ясно, но какво могат Deep и Shallow?

Имате файл с няколко слоя като този (умишлено съм направил по контрастни цветове за да се вижда ясно какво се случва)

Забелязвате ли как на тази картинка черният слой (shape 1) e с Fill 0% а същшо е и с Deep Knockout активиран. Fill 0% го прави прозрачен и логично следващото нещо което трябва да се вижда е слоя, който стой под него (електриково-зеленото петно). Да но обърнете внимание, че формата на векторната маска в слой  shape 1 е синкава – тя “прескача” (knockout-ва) всички слоеве под shape 1, като прави видим първия (Background слоя), който е синкав. Ако сега изтрия векторната маска от shape 1 на картинката ще остане само синкав цвят без нищо друго, тъй като shape 1 ще knockout-не цялото съдържание на слоевете под него докато стигне до Background слоя, които е изцяло син.

За да получи Deep Knockout, с други думи да може по този начин да се скрива съдържанието на всички слоеве от маската на един, който стои над тях трябва да са изпълнени няколко условия – слоя на който се задава Deep Knockout трябва да е с Fill 0% и най-долният слой трябва да е Background Layer (Layer > New > Layer From Background). Ако няма Background Layer резултата от knockout-a е дупка (100% прозрачност).

А какво е Shallow Knockout – принципът е същият с разликата, че  Shallow се използва, когато слоят е в група, целта е да knockout-не всичко което е заедно с него в групата и да направи видим първият слой, който стои под групата.

Спомням си един много як видео туториал на Russell Brown от преди 3-4 години, но не успях да го намеря, в който беше сложил една голяма карта за Background Layer, а върху нея малка и една лупа най-отгоре. Слоя с лупата имаше маска на увеличителното стъкло така knockout-ваше малката карта и показваше голямата – като движеше лупата се увеличаваше само под нея.